Ерик Лустбадер: Наследникът (Част I)

Извитата като полумесец плажна ивица на Рипалс Бей не беше много далеч, но височината им пречеше да чуват крясъците на гларусите. На върха на дървото под прозореца беше кацнало огромно черно хвърчило, ярките лъчи на утринното слънце правеха перата му прозрачни.

— Още веднъж ударихме на камък — промълви Блис и опразни чашата си до половината. Взе гореща вана, веднага след като се прибра, после се люби с Джейк. Това бяха най-силните й желания.

— Баща ми — промълви Джейк с поглед, отправен към хвърчилото. — Положително вече е буден…

Блис му отправи продължителен поглед с издължените си очи, после леко въздъхна:

— Не ме разбираш, Джейк… Аз съм част от „юн-хюн“, Вътрешния кръг… Следователно съм част от теб. Но ако не съм ти нужна…

Джейк се обърна, на лицето му се появи усмивка. Ръката му потърси нейната.

— Какво говориш, Блис? Без теб съм нищо! Съдбата пожела да стане така, че агентът ми да загине, а същата участ да сполети и убиеца му… Но ако наистина съм искал да бъда сам, щях да го сторя — можеш да бъдеш сигурна в това…

Намръщи се и продължи:

— Исках те до мен. Не зная какво бих сторил сам през всичките тези дълги нощи… — Очевидно имаше предвид напрегнатите събития от последните месеци. Изминаха вече девет месеца от завръщането му в Хонконг след убийството на Хенри Ундерман. През цялото това, време той спеше най-много по час-два на нощ. Обикновено заспиваше някъде около дванадесет. Блис бързаше да изгаси лампите и да се мушне под завивките до него. Но между един и два неизменно се събуждаше от протяжните му стонове. Той не помнеше кошмарите, които прогонваха съня, но Блис беше убедена, че те са свързани с чувството за вина. Джейк преживя изключително тежко факта, че е убил любимия си някога наставник.

Протегна ръка, дългите й пръсти с цвят на какао се увиха около тънкия му кръст и бавно се плъзнаха по издължените гръдни мускули. Очите й загрижено пробягаха по набразденото му от дълбоки бръчки лице.

— Болницата… — прошепна тя.

— Помня — бледо се усмихна Джейк. — Беше истински шок да те видя след толкова години…

— Забрави ли, че като деца бяхме гаджета и заедно бродехме по улиците на Хонконг?

— Гаджета ли бяхме? — попита шеговито той и я притегли към себе си.

— Поне аз винаги съм била убедена в това.

— Защото си била преждевременно развита — погали я по бузата той. — А аз те считах за най-добрия си приятел.

— Ето, виждаш ли? — засмя се Блис. — Кое друго момче ще избере момиче за свой най-добър приятел?

— Може би си права и наистина съм бил влюбен в теб — призна Джейк. Видя как очите й се притварят от удоволствие, но не успя да разбере дали това се дължи на милувката или на думите му. Всъщност има ли значение? — Или просто съм бил луд…

Очите й рязко се отвориха и сега беше негов ред да се разсмее.

— Радвам се, че не ми се сърдиш — промълви Блис.

— Защо трябва да ти се сърдя? — сви рамене той и слезе от дивана.

— Защото преди година се върнах в живота ти, но като агент на баща ти… Защото ми беше забранено да споделям с теб много неща, включително и тайната на Вътрешния кръг…

Изключително привлекателните медно кафяви очи на Джейк потъмняха, в центъра им се появи оловен оттенък.

— Чрез теб баща ти е искал отново да ме приобщи към семейството си — промълви той. — Благодарение на теб открих брат си Ничиреншу, открих Ши Зи-лин — родния си баща… Благодарение на теб станах част от „юн-хюн“, тайното общество на шепа избраници, които след време ще контролират цяла Азия…

— Но ти си много повече от всичко това, скъпи — пламенно прошепна Блис. — Ти си Джуан , бъдещият владетел на Китай! Баща ти те подготвя за нов лидер, скоро ще станеш най-могъщият човек в Източното полукълбо!

Джейк отмести поглед и тя прехапа устни. Какво става? Той се отдели от нея и зашляпа с боси крака по посока на банята. Вратата остана отворена и тя чу пускането на водата в тоалетната чиния. Подви колене и се загледа в сянката му, блокираща светлината на лампата в банята.

След няколко минути излезе изпод душа, очите му пронизаха красивото й лице и проникнаха дълбоко в душата й.

— Никой друг човек на света не може да стори това, което направи ти — промълви Джейк. — Ти беше на моя страна по време на тежките битки с шпиони и убийци, тази нощ за пореден път доказа пълната си привързаност към мен. Дори смъртната опасност не може да те спре…

— Бях добре подготвена от баща си — простичко отвърна Блис. Но мислите й бяха далеч, неволно претегляйки промяната у него, настъпила след появата на Ши Зи-лин в Хонконг. Изведнъж стана някак по-властен и по-сдържан в отношенията си с хората, а най-вече с нея. Дали едното не беше свързано с другото? Искрено се надяваше да не е така.