Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Полузамаяна, тя усети как я влачат към малка стаичка, в която се носеше отвратителна воня. Вътре беше пълно с наркомани, въздухът тежеше от миризмата на опиум. В мрака проблясваха огънчета, от дългите лули с плитки чашки се извиваше дим на синкави облачета.

Усещаше топлината на тялото му над главата си. Беше сигурна, че ще я убие — бързо и сръчно, както беше убил агента. И изведнъж разбра какво трябва да прави. В главата й продължаваха да звучат крясъците на старите комарджии. Какво правиш в дупката, проклета жено?! Този мъж не е по-различен от останалите, и това с неговата слабост.

Чуваше запъхтяното му дишане, което влизаше в рязък контраст с дълбокото и бавно свирене на дима в лулите на наркоманите край нея.

Протегна ръка, уви я около врата му и бавно го притегли към себе си. Видя жълтеникавите отблясъци на лампата в очите му, усети възбудата му. Беше чувала, че убийците често изпитват сексуална наслада от акта по отнемането на човешки живот.

Имаше нужда от време. Да се възстанови, да изработи стратегията си. Разтвори крака, гърдите й отскочиха нагоре. Ръката й продължаваше да го придърпва надолу, зърната на гърдите й се наместиха под дланите му. Палецът й бавно приближаваше пулсиращата на шията му артерия. Не трябваше да оказва натиск, не биваше да издава намеренията си.

Даваше си сметка, че има право само на един опит. Не успее ли, ще бъде мъртва. В това нямаше абсолютно никакво съмнение.

Концентрира се върху това, което трябваше да направи. Сънната артерия. Отлично познаваше мястото, където се намираше нервният възел. Поколеба се само за миг, уплашена от призрака на смъртта.

Усети възбудата му с цялото си тяло, изведнъж й се пригади. Събра на топка душевните си сили, вниманието й се концентрира в мястото, което се готвеше да атакува. Светът се разтопи и изчезна, остана само една малка точка върху тялото на врага. Сънната артерия.

Отвори уста и нададе грозен вик — точно както я беше учил Джейк. Едновременно с това палецът й потъна дълбоко в нервния възел върху шията на мъжа.

Убиецът подскочи и се замята като риба на сухо. Очите му се разтвориха толкова широко, че Блис видя дори червената кожичка под клепачите. Бузите му станаха бели като тебешир, в бялото на очите се появиха червени жилчици.

Съзнанието му успя да обработи получената информация, реакцията му беше инстинктивна. Юмруците му се стовариха върху тялото на Блис с такава огромна сила, че от очите и бликнаха сълзи.

Замаян, но зловещо ухилен, мъжът вдигна ръка за нов удар. Ситуацията му доставяше огромно удоволствие, никога през живота си не беше изпитвал такава възбуда.

Блис махна пръста си от сънната артерия и стовари силен удар с ръба на дланта си в ребрата му. В ушите й прозвуча грозно пропукване. Двете най-долни ребра се строшиха като клечици.

Джейк успя да чуе крясъка на Блис и увеличи скоростта. Зави по коридора вляво, очите му инстинктивно опипаха вратата на душната стаичка.

Връхлетя върху нея с тежестта на цялото си тяло, миг по-късно ръцете му се вкопчиха в раменете на убиеца. Концентрирана до крайност, Блис не усети влизането му. Възползвайки се от неочакваната пауза в атаката на врага, тя се надигна и го удари силно в корема с разперени пръсти, точно както я беше учил Джейк. Така можеше да пробие кожата и съединителната тъкан, да достигне до жизненоважните вътрешни органи.

— Не! — изкрещя Джейк, но вече беше късно.

Ангажирана в безмилостната битка за оцеляване, Блис беше глуха и сляпа за онова, което ставаше около нея. Убиецът хлъцна, от устата му изригна кървав фонтан. После умря. Джейк се наведе, помогна на Блис да се изправи и нежно я целуна.

— Добре ли си?

— Джейк… — прошепна тя и безсилно се отпусна в прегръдката му.

— Смело момиче — притисна я до себе си той, после побърза да я изведе навън, далеч от смърдящата стаичка.

Блис седеше в апартамента си, в ръката й се поклащаше чаша неразредено уиски. Джейк беше полегнал до нея, дългите му крака бяха небрежно кръстосаш в глезените.

— Аз обърках всичко — тихо промълви тя.

— Ти нямаше друг избор — успокоително отвърна Джейк. — Иначе той щеше да те убие. Не са много хората, които оцеляват след подобен сблъсък, на това трябва да се радваш…

— Но ако го бях неутрализирала, ти щеше да го разпиташ, нали? — Чашата е уиски потегли нагоре към устата и. — Тогава може би щяхме да разберем кой върви по петите ни…

— Той беше професионалист, Блис — поклати глава Джейк. — Едва ли щяхме да научим нещо от него. Затова се радвам, че и двамата се отървахме без последици…