Ерик Лустбадер: Наследникът (Част I)

В средата на втория кръг се спря и отново потъна в „ба-мак“. Беше приятно, сякаш се завръщаше и интимния свят на космическото излъчване. Даваше си сметка, че животът му зависи изцяло от това удоволствие. „Ба-мак“ беше най-силното му оръжие, с него беше постигал всички значителни победи в живота си — за Агенцията, а след това за себе си и баща си. За истинския си баща — Ши Зи-лин.

Джейк си даваше сметка, че именно „ба-мак“ го отличава от останалите, че само с негова помощ може да преодолява опасностите на живота, който беше избрал. Без това чувство никога не би стигнал до Грейсток с неговите изключителни мерки за сигурност.

Дойде ред на кучетата. Добермани, обучавани да надушват и обезвреждат всяко човешко същество в периметъра си. „Ба-мак“ му позволи да ги локализира и да мине покрай тях без никакви инциденти, избирайки подветрената страна.

Не беше сънувал дори през колко защитни кръга трябва да премине. Точният брой нямаше значение. Проникването в Грейсток беше като „уей ки“ — древната китайска игра на военна стратегия. Би било безсмислено да преодолява защитните кръгове един по един — бяха разположени толкова нагъсто, че, справяйки се с един от тях, тон неминуемо би попаднал в канапа на следващия. Но „ба-мак“ му даваше възможност да ги „усеща“ по няколко наведнъж.

По този начин стигна до Роджър Донован — детето-чудо на Агенцията, втори по ранг след директора. Беше спрял стария си корвет, модел 63-а, между стената на Грейсток и великолепната розова градина и човъркаше нещо в мотора.

Именно Донован го вкара в сградата и го заведе при Хенри Ундерман.

Блудният син се завърна у дома и се изправи лице в лице с коварния си баща. Ако в митологията има нещо вярно, моментът би трябвало да бъде наситен с драматизъм, от небето трябваше да се сипят оглушителни гръмотевици. Но черните облаци бяха безмълвни, тишината се нарушаваше единствено от жуженето на пчелите, които усърдно събираха нектар от розовите цветчета в градината два етажа под тях.

Стаята беше изпълнена с аромата на красивите храсти. Този аромат се запечата в съзнанието на Джейк, останалото беше просто фон. Дори борбата с Ундерман, провела се под невъзмутимия поглед на Роджър Донован…

Ундерман извади пистолет. По всички правила на играта би трябвало да застреля врага си на място, тъй като Джейк стоеше на два метра от него. Но Джейк отгатна намеренията му с помощта на „ба-мак“ и изстрелът попадна в празно пространство.

Жребият беше хвърлен. Вонята на смъртта се смеси с прекрасния аромат на розите, мирното жужене на пчелите потъна в звуците на двубоя.

Колко са легендите на различните народи, които уточняват причините за завръщането на блудния син? Коя от тях сочи, че той идва, за да убие баща си? Обзет от гняв, Джейк още веднъж прибягна до „ба-мак“ и с негова помощ проби защитата на Ундерман. Смъртоносните ветрилообразни удари се стовариха върху бъбреците на противника и заради Дейвид Ох, и заради Мариана — съпругата на Джейк, и заради Ничиреншу — неговия брат по бащина линия. Защото Химера имаше пръст в тяхната смърт, независимо дали това е станало директно, или чрез други хора.

Благодарение на „ба-мак“ той не мислеше за ужасните последици от това, което трябваше да стори. Смъртта беше в главата и ръцете му, сърцето му се превърна в хладен къс стомана. Студеният пламък на отмъщението отне светлината на ярките звезди, обсипали кадифения свод на небето…

Сега, в рамките на кратък като мълния миг, всичко се промени. Задоволството от акта на отмъщение отстъпи място на смъртта — грозна и жестока. В душата му нахлу чувство, за вина, сърцето му проплака. После всичко свърши. Остана единствено ароматът на рози — могъщ като океанския прибой…

Джейк и Блис се намираха в Дупката. Нощните звуци на Хонконг достигаха до тях като през мъгла. Бяха толкова близо до пристанището, че чуваха плясъка на вълните около бетонните подпори на кея. Въпреки стената от спечена земя и изгнили греди, до ушите им достигаха и пронизителните писъци на едри плъхове.

Но над всичко се извисяваха звуците, придружаващи хазарта. Това беше основното предназначение на Дупката — един сложен лабиринт от подземни помещения, свързани помежду си чрез тесни и ниски тунели. Единственият законен хазарт в Хонконг са залаганията на конните надбягвания в Хапи Вали, но запалени комарджии като китайците не можеха да се задоволят с това.