Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Зи-лин отдавна беше убеден, че Сталин е гений. Доказателство за това беше начинът, по който успя да манипулира Рузвелт след края на войната, да не говорим за качествата му на стратег, проявени по време на самата война.

Според теорията на Зи-лин, съветският диктатор беше направил задълбочена преценка на качествата на Мао и веднага беше открил, че те до голяма степен съвпадат с неговите.

Сталин и Молотов наричаха „кашкавалени комунисти“ Мао и неговите последователи, тъй като революцията в Китай беше извършена от селяните, а не от пролетариата — както диктуваха догмите на Маркс.

А Мао се обиди, въпреки усилията на Зи-лин да го убеди в безсмислието на подобни твърдения.

— Китай е уникална страна — твърдеше съветникът. — Основният поминък на хората е земеделието, а територията й е толкова огромна, че Маркс едва ли е имал някаква представа за мащабите й, да не говорим за ефективното й управление. А ние го направихме, другарю Мао. Ние държим властта в ръцете си. Това е убедително доказателство за лъжите на Сталин!

— Грешиш, другарю Зи-лин — клатеше глава Мао. — Боли ме, но трябва да призная, че Сталин и Молотов са прави. Нашата революция — истинската комунистическа революция, наистина трябва да бъде осъществена от пролетариата…

— Москва се опитва да ни разедини и това е всичко — отсече Зи-лин.

— Не. Ние наистина сме аграрна страна. Но за да оцелеем, в близкото бъдеще нещата трябва да се променят. Икономиката ни след края на войната е в плачевно състояние. Единственият път за нас минава през индустриализацията. Така ще се роди и китайският пролетариат. Но не мислиш ли, че тази индустриализация трябва да се осъществи по капиталистически път? Само по този начин ще постигнем висока производителност, само така ще се роди една наистина нова класа.

— Тя — новата класа, ще осигури модерното ни икономическо развитие през втората половина на века. А не неграмотните селяни…

— В това отношение американците могат да ни бъдат изключително полезни. Само те притежават достатъчно опит и капитал, за да раздвижат колелото. В тежките следвоенни години Москва едва ли ще ни отпусне помощ в размерите, от които се нуждаем. Руснаците просто нямат толкова пари.

— Така е — призна Зи-лин. — В това отношение американците са единствената ни надежда.

Мао беше прав. Балансираната политика на САЩ по отношение на Китай в последните години на войната и непосредствено след нея несъмнено би отворила много врати, би създала онази солидна основа, която след време ще превърне Китай в една от най-напредналите страни на азиатския континент.

Но едрият капитал съвсем не беше склонен да се ангажира с „комунистическия начин на живот“, всички негови представители бяха готови да заложат на генералисимус Чан, в лицето на когото виждаха единствената сила, способна да спре настъплението на комунизма. Те бяха слепи и глухи за политическите настроения в страната, нямаха никаква представа за това, което ставаше в чисто психологически план. Не бяха в състояние да прозрат един прост факт, който Зи-лин беше предсказал преди години — че комунизмът е единственото средство за обединение на една толкова голяма и толкова бедна страна като Китай.

По тази причина американците подкрепяха само генералисимус Чан. В началото на гражданската война — когато вашингтонските политици все още имаха възможност за обективна преоценка на ситуацията — те просто засилиха помощта си за националистите, изпращайки им храна и оръжие посредством морски конвои и въздушни мостове. Не ги спря дори оръжейното ембарго, наложено от собственото им правителство в периода август 1946 — май 1947 година. Стотици хиляди тонове оръжие и амуниции от складовете на американската армия в Китай бяха тайно предадени на Националистическата армия именно през този период.

Така американците лишиха Мао от избор. През декември 1949 година той замина за Москва и постави подписа си под Съветско-китайския договор за сътрудничество, подготвен от Сталин. Така се реши съдбата на съвременен Китай. Америка беше изключена от формирането на външната политика на страната, а това автоматически я превърна в безпомощен наблюдател на процесите в целия азиатски континент. В продължение на десетилетия тези процеси щяха да се развиват под диктовката на СССР и Китай, докато американското участие в тях щеше да става все по-символично.

След събитията в Чункин между Зи-лин и Хуайшан Хан се установиха близки отношения. Двамата често се срещаха и обсъждаха някои неотложни въпроси на управлението. Затова беше съвсем в реда на нещата Зи-лин да вземе Хуайшан Хан със себе си на срещата с Ло Джуи-чин — министър на вътрешните работи и сигурността с изключително широки пълномощия.