Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Съвсем не — поклати глава възрастният Джиан. — Вътрешният кръг е най-важното нещо на света. Разбием ли го, животът ми губи смисъл. Всичко ще бъде напразно — болките и страданията, смъртта на толкова много хора!… Единствено „юн-хюн“ е в състояние да пази Китай от външни и вътрешни врагове. Но този шпионин е опитен и демонстрира способността си да ни наранява по един наистина забележителен начин!

Протегна ръка и хвана китката на сина си. Рядко правеше подобни жестове, това беше сигурен признак на дълбокото вълнение в душата му.

— Сега ти си Джуан. Ще постъпиш така, както намериш за добре. Зная, че няма да ме разочароваш, каквото и да се случи… Трябва да запазиш „юн-хюн“ на всяка цена. Ще повторя: На всяка цена! А това означава да бъдеш безкомпромисен не само с враговете, но и със съюзниците си. Не сториш ли това, ще се провалиш като Джуан. А моят петдесетгодишен „рен“ ще отиде по дяволите!

— Погледни съвременната ни история. Дрязгите помежду ни позволиха на „чуждестранните дяволи“ да ни окупират, а упоритото ни пренебрежение към достиженията на световната култура ни постави под пълна икономическа зависимост. Китай се превърна в нация на стотици милиони бедни кулита, отровени от комунистическа пропаганда.

— Комунизмът вече изигра своята роля. А министрите в Пекин, които все още се придържат към догмите му, правят това не от привързаност към идеологията, а по простата причина, че са на власт благодарение на тези догми. Комунизмът вече е безполезен за Китай, защото спъва прогреса. Моята идея през всичките тези години беше да използваме Хонконг като меч, с чиято помощ да се отърсим от закостенелите комунистически догми, при това без да губим нищо от своето достойнство и чувство за чест. Защото никой в Пекин не би дръзнал да отхвърли комунизма ей така, изведнъж и изцяло. Това би означавало да плюем на една идеология, към която сме се придържали в продължение на десетилетия.

Същността на моя „рен“ е да помогнем на Китай да се спаси от себе си. — Старецът бавно поклати глава: — Ключът към спасението е Хонконг. Не само за Китай, но и за цяла Азия. За нещастие това осъзнават и нашите врагове.

Въздъхна, главата му изведнъж клюмна на гърдите.

— Татко, какво ти е? — разтревожено попита Джейк. Старият Джиан изведнъж му се стори смъртно уморен, на прага на припадъка. Лицето му потъмня като обедно небе, лишено от топлината на слънчевите лъчи. Стомахът на Джейк болезнено се присви: — Боли ли те нещо, татко?

Старецът леко поклати глава. Държеше се така, сякаш всеки миг щеше да се разпадне.

— Болката ми няма нищо общо с болестта — глухо промълви той и уморено затвори очи. Настъпи продължително мълчание. Чайките крещяха над главите им, загрижени за ежедневната си храна. Ниско над водата се стелеше тънка мъгла, ефимерна като драконов дъх. Джейк усети ужаса, който надничаше иззад нея.

— Има едно нещо, което не смеех да споделя дори с теб — промълви най-сетне Зи-лин. — Но сега усещам, че вече нямам друг избор… — дланта му се сви в юмрук около кехлибарената фигурка, кокалчетата побеляха от напрежение. — Става въпрос за „Кам Сан“ — една тема, която старателно отбягвахме…

— Нашият основен коз — кимна Джейк. — Нали каза, че при определени обстоятелства именно „Кам Сан“ може да спаси Китай?

Тялото на стария Джиан се разтърси като от пристъп на треска.

— „Кам Сан“ винаги е бил нож с две остриета — промълви той. — Знаехме това още преди да започнем строителството. Обекти от този мащаб винаги носят в себе си елемент на разруха. Но времената бяха такива, че ние бяхме принудени да поемем всички рискове. Имахме нужда от средство за възпиране… — въздухът излетя от гърдите му с тихо свистене. — Но сега нещата не стоят така…

Отново настъпи тишина, нарушавана единствено от плясъка на вълните.

— Какво е станало в „Кам Сан“, татко? — попита най-сетне Джейк. — Не позна гласа си, кръвта блъскаше като луда в ушите му.

Зи-лин насочи поглед по посока на малките като точици джонки, които бързаха към брега, очевидно приключили с дневния риболов.

— Научният екип там направи едно важно откритие — тихо промълви той. — Не само важно, но и ужасно по своите последици. Станало е случайно, по време на опити със съвсем друга цел… — главата му се завъртя, пламтящият му поглед опари лицето на Джейк. — Но това откритие заплашва да наруши равновесието на силите. Не само тук, но и в целия свят… „Кам Сан“ се изпълни с огромна, бих казал безгранична разрушителна сила. Толкова огромна, че трябва да направиш всичко възможно, за да я задържиш под контрол. Без съмнение разумните хора не биха се възползвали от нея, независимо към коя нация принадлежат и на кого служат. Но има и други… — Тялото му се разтърси от нова тръпка, лицето му потъмня, очите му отново се насочиха към безбрежната водна шир. — Руснаците биха дали мило и драго, за да се доберат до тайната на „Кам Сан“. Американците и англичаните — също… А единствен пазител на тази ужасна тайна си ти, Джейк…