Чарлз Дикенс - Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

Настъпи мълчание, което никой не наруши, докато Артър не постоя малко на прозореца гърбом към тях и докато бъдещата му малка съпруга не отиде да постои до него.

— Преди малко казах нещо — рече тогава Дениъл Дойс, — за което съм склонен да мисля, че не беше правилно. Казах, че няма какво да те задържа тук и половин час повече. Дали греша, като предполагам, че може би ще искаш да останеш до утре сутрин? Дали се догадих, без да съм прекалено мъдър, къде би желал да отидеш направо от тези стели и тази стая?

— Да, догади се — отвърна Артър. — Това беше лелеяната ни цел.

— Добре! — рече Дойс. — Тогава, ако тази млада леди ми направи чест да ме счита за двадесет и четири часа свой баща и дойде в колата с мене до църквата „Свети Павел“, мисля, че зная какво трябва да вземем оттам.

Скоро след това малката Дорит и той излязоха заедно, а мистър Мийгълс остана след тях да размени няколко думи с приятеля си.

— Мисля, че ти няма да имаш нужда от мама и мене сутринта, та няма да дойдем. То може да накара мама Мийгълс пак да се размисли за рожбата — тя има меко сърце. Тя се чувствува най-добре в нашия котидж и аз ще остана да й правя компания.

С тези думи те се разделиха временно. Денят свърши, а след него и нощта и дойде утрото, а заедно със слънцето в затвора пристигна и малката Дорит, облечена скромничко, както винаги, и придружена само от Меги. Бедната стая беше щастлива стая тази сутрин. Къде другаде в света имаше стая така препълнена със сдържана радост!

— Любов моя — каза Артър, — защо пали огъня Меги? Ние ще си тръгнем веднага.

— Аз я помолих. Хрумна ми странна прищявка. Искам да ми изгориш нещо.

— Какво?

— Само този сгънат лист. Ако го сложиш в огъня със собствените си ръце, тъй както е, прищявката ми ще е задоволена.

— Суеверия, миличка малка Дорит!

— Наречи ги, както искаш, мили мой — тя отговори с искрящи от смях очи и се надигна на пръсти да го целуне, — само изпълни желанието ми, когато огънят пламне.

И те застанаха пред огъня в очакване. Кленъм я прихвана през кръста, а огънят се отразяваше в очите на малката Дорит, както се бе отразявал безброй пъти в очите й в същата стая.

— Достатъчно силен ли е пламъкът вече? — запита Артър.

— Достатъчно — каза малката Дорит.

— Магията изисква ли да се изрекат и някакви думи? — запита Артър, като държеше листа над пламъка.

— Можеш да кажеш (ако нямаш нищо против) „Обичам те!“ — отговори малката Дорит. И той го рече, и хартията изгоря.

Те преминаха много тихо през двора, защото там нямаше никой, макар че много глави надничаха тайничко от прозорците. Само едно лице, отдавна познато, беше в портиерната. Малката Дорит се обърна още веднаж за последен път и протегна ръка с думите:

— Сбогом, добрий ми Джон! Дано живееш щастливо, мили!

Тогава те се изкачиха по стъпалата на съседната църква и застанаха пред олтара, където Дениъл Дойс ги чакаше в ролята си на баща. Там беше и старият приятел на малката Дорит, който някога я бе приютил и й бе дал погребалния дневник за възглавница, сега изпълнен с възторг, че се е върнала да се венчае при тях.

И те се венчаха, огрени от слънчевите лъчи, които минаваха през тялото на Спасителя, нарисувано на прозореца. И отидоха в същата стая, където малката Дорит беше преспала след забавата, за да подпишат брачния договор. А на вратата надничаше мистър Панкс (определен за главен чиновник при Дойс и Кленъм, а по-късно и съдружник във фирмата), който от подпалвач се бе превърнал в мирен гражданин и галантно бе уловил под ръка от едната си страна Флора, от другата — Меги, а зад тях на заден план бяха Джон Чивъри и баща му и други тъмничари, пристигнали по случая и зарязали Маршалси заради щастливото му чедо. У Флора не се забелязваха никакви признаци на оттегляне от живота, въпреки недавнашната й декларация, а напротив, тя беше много елегантна и изпитваше голямо удоволствие от церемонията, въпреки че проявяваше доста голямо възбуждение.

Старият приятел на малката Дорит държа мастилницата, докато тя си подпише името, а чиновникът се поспря, като сваляше бялата дреха на свещеника, и всичките свидетели наблюдаваха с особен интерес.

— Защото, виждате ли — каза старият приятел на малката Дорит, — тази млада девойка спада към нашите рядкости и сега вече влезе в третия том на нашите регистри. Рождението й е вписано в първия том, тя преспа на този под тук, положила хубавата си главица на втория том, и сега вписва името си като невеста в третия том.