Чарлз Дикенс - Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

— Никога няма да се разделим, мили Артър, никога вече, до края! Аз никога не станах богата, нито горделива. Никога не бях щастлива. Сега съм богата, защото ти ме вземаш, и съм горда, защото ти отказа да ме вземеш преди, и съм щастлива, защото съм при тебе в този затвор, както бих била щастлива и да се върна в него с тебе, ако такава се окаже волята на бога, и да те утешавам, и да ти служа с цялата си любов и искреност. Аз ти принадлежа навсякъде, навсякъде! Така много те обичам! Бих предпочела да прекарам живота си тук с тебе и да излизам всеки ден, за да изкарвам нашия хляб, отколкото да имам най-голямото богатство и да бъда най-важната дама, на която някога са отдавали почести. О, да можеше бедният папа да види колко блажена е най-после душата ми в тази стая, където той страда толкова години.

Меги, разбира се, от началото ги бе зяпнала смаяна, а после се заля в сълзи. Сега тя така се зарадва, че запрегръща своята майчица от цялата си душа, а после хукна надолу да намери някого, пред когото да отприщи радостта си. И не щеш ли, Флора и лелята на мистър Ф. тъкмо идеха насреща й! И кой друг освен тях можеше да чака цели два-три часа, докато малката Дорит излезе от стаята?

Очите на Флора бяха малко зачервени и тя изглеждаше невесела. Лелята на мистър Ф. беше така скована, че като че ли само някой мощен механизъм би могъл да я огъне. Шапката й беше страшно килната назад, а чантичката й изглеждаше вкаменена от главата на Горгона, която се криеше в нея. С тези внушителни атрибути лелята на мистър Ф. прекара три часа седнала на стъпалата на официалната резиденция на директора на затвора за голяма радост на младото население на квартала, чиито закачливи нападения със зачервено от гняв лице тя отбиваше от време на време с чадъра си.

— С болка съзнавам, мис Дорит, уверявам ви — каза Флора — че да предложа на някого така високопоставен и ухажван и ласкан от най-доброто общество да дойде с мене изглежда нахално дори да не беше в баничарница толкоз недостойна за сегашния ви кръг а при това и в задна стая макар и собственикът да е учтив човек но ако заради Артър — пардон стар навик сега по-неприличен от всякога бившия Дойс и Кленъм — още една последна забележка бих желала да направя едно последно обяснение да предложа може би доброто ви сърце да извини под предлог на три банички с бъбреци скромното място на разговора.

Изтълкувала правилно тази твърде заплетена реч, малката Дорит отговори, че е напълно на Флориното разположение. Флора съответно ги поведе към въпросната баничарница, при което лелята на мистър Ф. крачеше гордо отзад и се излагаше на риска да бъде прегазена от някой екипаж с упорство, достойно за по-добра кауза.

Когато най-после „трите с бъбреци“, които трябваше да служат за прикритие на разговора, бяха сложени на масата пред тях в три калаени талерки и всяка баничка украсена с дупка отгоре, в която учтивият собственик насипа топъл сос от една паничка с човка, като че ли пълнеше три лампи, Флора си извади носната кърпичка.

— Ако най-хубавите мечти на фантазията — започна тя — някога ми бяха рисували че когато Артър — пардон не мога да се отвикна — бъде пуснат на свобода дори такава суха баничка с толкоз малко бъбрече същинско смляно индийско орехче можеше да не се окаже неприемлива предложена от предана ръка тези мечти отлетяха завинаги и всичко е свършено, но като разбирам че се предвиждат нежни отношения искам да заявя, че от сърце желая доброто и на двамата и ни най-малко не виня нито единия, нито другия, макар и да се почувствувам натъжена, като виждам, че ръката на времето ми отне много от снажността, която имах и ме кара страшно да се зачервявам при най-малкото напрежение особено след ядене когато стига и до обрив, ех, можеше да бъде, но не стана заради намесата на родителите, та последва душевна апатия докато мистър Ф. не даде мистериозния ключ все пак не искам да бъда невеликодушна и от сърце ви желая доброто и на двамата.

Малката Дорит взе ръката й и й благодари за добрината.

— Не го наричайте добрина — отвърна Флора и я целуна сърдечно, — защото вие винаги бяхте най-доброто и мило дребосъче на света ако смея да кажа дори по отношение на парите тъй като пестеливостта е признак на съвест макар че трябва да прибавя много по-приятна отколкото моята някога е била към мене защото макар и надявам се но по-обременена отколкото на повечето хора, все пак по-често ме кара да се чувствувам неудобно отколкото добре и това й прави удоволствие но аз се отклонявам, една надежда искам да изразя преди да дойде развръзката а именно заради старото време и старите искрени чувства Артър да разбере че не съм го изоставила в нещастието му но постоянно съм идвала дотук да питам дали не мога да му бъда полезна с нещо че сядах в баничарницата, където много учтиво ми донасяха един стакан с нещо загряващо от хотела и наистина прекарах редица много приятни часове да му правя компания по пътя му, без той самият да знае.