Чарлз Дикенс: Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

Мистър Чик наруши гробната тишина, настъпила след горната забележка, с крайно неподходящия припев: „Имало един обущар“ 5 5 „Имало един обущар“ — песен от „Опера за три гроша“ от английския драматург Джон Гей (1685–1732). , но като се усети, със смущение отбеляза, че безспорно вината щяла да бъде изцяло наша, ако не си извлечем поука от подобни печални събития.

— Предполагам, мистър Чик, че поуката ще е по-голяма — отвърна троснато благоверната му съпруга след кратко мълчание, — ако не си припяваме разни школски танци или не по-малко безсмисления и безсърдечен напев „рам-па-тиди-бау-бау-бау“ — което мистър Чик наистина си бе позволил съвсем тихичко и което мисис Чик възпроизведе с унищожително презрение.

— Просто навик, скъпа! — извинително рече мистър Чик.

— Глупости! Навик! — отвърна жена му. — Ако имаш малко разум в главата, не се оправдавай по такъв нелеп начин. Навик! Ако аз придобия „навик“ (както ти го наричаш) да лазя по тавана като муха, смея да кажа, че ти ще ми проглушиш ушите.

Изглеждаше твърде вероятно подобен навик да предизвика известен шумен интерес, така че мистър Чик не се осмели да обсъжда предположението.

— Как е бебето, Лу? — попита мистър Чик, за да смени темата на разговора.

— Кое бебе имаш пред вид? — попита мисис Чик. — Мисля, че никой нормален човек няма да ми повярва, че прекарах цялата сутрин в трапезарията с една тълпа бебета.

— Една тълпа бебета! — повтори мистър Чик, а в очите му проблесна безпокойство.

— Доста мъже биха се досетили — отвърна мисис Чик, — че след като бедната Фани вече я няма, необходимо е да се намери кърмачка.

— О-о! А-а! — възкликна мистър Чик. — Тра-ла-ла… искам да кажа, такъв е животът. Надявам се, че вече си избрала по свой вкус, скъпа!

— Съвсем не — каза мисис Чик — и както виждам, няма вероятност да си избера. А в това време, разбира се, детето…

— Ще отиде по дяволите — отвърна мистър Чик замислено — наистина.

Усетил обаче по възмущението, изписано върху лицето на мисис Чик, че е сбъркал, като е допуснал възможността един Домби да отиде там, той пожела да заглади грешката си чрез уместно предположение и добави:

— Не може ли междувременно да се възползуваме от чайника?

Ако бе целял да сложи по-бързо край на разговора, не би могъл да го постигне по-успешно. След като го погледа няколко мига с мълчаливо примирение, тя величествено пристъпи към прозореца и привлечена от шума на файтон, надзърна през щорите. След като реши, че за момента съдбата е против него, мистър Чик не продума нищо повече и се оттегли. Но това не се случваше често на мистър Чик. Нерядко той излизаше победител и в такива моменти сурово наказваше Луиза. В съпружеските си свади те бяха като цяло много хармонична двойка — равностойни партньори, редуващи се в нанасянето на ударите. Общо взето, трудно би било да се обзаложи човек кой ще надвие. Често пъти, когато мистър Чик изглеждаше сразен, той внезапно минаваше в настъпление, завземаше позиции, насочваше срещу мисис Чик собственото й оръжие и удържаше пълна победа. Тъй като бе застрашен от подобни внезапни пробиви от страна на мисис Чик, леките им стълкновения криеха изненади и това ги изпълваше с въодушевление.

Мис Токс бе пристигнала с току-що споменатия файтон и задъхана влезе тичешком в стаята.

— Скъпа Луиза — каза мис Токс, — все още ли не е заето мястото?

— Не е, добра душице — отвърна мисис Чик.

— Тогава, скъпа Луиза — рече мис Токс, — надявам се и вярвам… но един момент, скъпа, сега ще ви представя заинтересуваната страна.

Като слезе по стълбите с такава скорост, с каквато се бе изкачила, тя изведе заинтересуваната страна от файтона и скоро отново се върна, като ги водеше под конвой.

Тогава стана ясно, че бе употребила думата не в юридическия или търговски смисъл, когато тя се отнася до един човек, а като съществително събирателно, включващо много хора, тъй като мис Токс ескортираше следната група — закръглена млада жена с цветущ вид, румени бузи и лице като ябълка, с бебе на ръце, една по-млада жена, не така закръглена, но също с лице като ябълка, която водеше за ръка по едно закръглено дете, с лица като ябълки, освен това имаше едно друго закръглено момче, също с лице като ябълка, което вървеше само, а най-накрая крачеше един закръглен мъж с лице като ябълка, прегърнал друго закръглено момче, също с лице като ябълка, което той постави на пода и с дрезгав глас му прошепна: „Да се фане за брат си Джони.“