Чарлз Дикенс - Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

— Поли го чу — отвърна той, като размаха над рамо шапката си в посока към вратата с вид на пълно доверие в по-добрата си половинка. — Всичко е наред.

— Тъй като, както изглежда, вие всичко предоставяте на нея — рече мистър Домби, обезкуражен в намерението си да изложи възгледите си още по-ясно на съпруга като на по-силен характер, — смятам, че няма смисъл да ви казвам каквото и да било.

— Никакъв — отвърна Тудъл. — Поли го чу. Тя добре помни, сър.

— В такъв случай няма повече да ви задържам — отвърна мистър Домби с разочарование. — На какви места сте работили през живота си?

— Най-много под земята, докато се ожених. След това се изкачих на повърхността. Ще отида на някоя от железопътните линии, когато заработят.

Това съобщение за шахтата, подобно последната капка, от която чашата прелива, съкруши сломения дух на мистър Домби. Той показа вратата на втория баща на сина си, който си отиде съвсем не без охота. След това превъртя ключа и самотен и злочест, закрачи нагоре-надолу из стаята. Въпреки своето колосано недосегаемо достолепие и сдържаност, докато крачеше, той обърса бликналите в очите си сълзи. И често повтаряше с горчивина, която не би проявил за нищо на света пред жив човек: „Горкото момче!“

Навярно гордостта на мистър Домби се характеризираше с това, че той проявяваше съжаление към себе си чрез детето. Не горкият аз! Не горкият вдовец, принуден да се доверява на жената на неграмотен работник, блъскал се цял живот под земята, на чиято врата обаче Смъртта не бе почуквала и на чиято бедна трапеза всеки ден сядаха четирима сина, а горкото момче.

Едва изрекъл тези думи и му хрумна — това свидетелствуваше за пълната целенасоченост на всички негови надежди, опасения, мисли, устремени към една-единствена цел, — че на пътя на тази жена се изпречва голямо изкушение. Нейното кърмаче също бе момче. Не би ли било възможно да ги размени?

Макар че скоро с облекчение прогони това предположение като романтично и неправдоподобно — въпреки че бе възможно, не можеше да се отрече, — той неволно го разви дотолкова, че си представи мислено в какво положение би изпаднал, ако на преклонна възраст открие подобна измама. Би ли могъл човек в това състояние да отнеме от самозванеца всичко, постигнато в резултат на дългогодишна практика, сигурност и доверие, и да го даде на непознатия?

Когато странната му тревога премина, страховете му постепенно се разсеяха, макар и да хвърляха известна сянка, но той бе категоричен в решението си, без никой да забележи, сам да следи внимателно Ричардс. След като се поуспокои, той стигна до извода, че ниското обществено положение на жената е по-скоро благоприятно обстоятелство, тъй като само по себе си издига голяма преграда между нея и детето и ще направи раздялата помежду им лека и естествена.

В това време условията между мисис Чик и Ричардс бяха съгласувани и утвърдени с помощта на мис Токс. И Ричардс, на която тържествено й бе връчен невръстния Домби, подобно някакъв орден, с много сълзи и целувки повери своето кърмаче на Джемайма. А след това, за да се повдигне настроението на опечаленото семейство, наляха чаши с вино.

— И вие ще пиете една чаша, нали, сър? — обърна се мис Токс към Тудъл, когато той се появи.

— Благодаря ви, мадам — отвърна Тудъл, — щом толкова настоявате.

— Радвате се, че оставяте жена си в такъв хубав дом, нали, сър? — попита мис Токс, като крадешком му кимаше и намигаше.

— Не, мадам — отговори Тудъл. — Пия за скорошното й завръщане у дома.

При тези думи Поли заплака по-силно от преди. Поради това мисис Чик, обезпокоена, както подобава на една матрона, че тази дълбока скръб ще се отрази зле на малкия Пол („млякото ще секне“ — прошепна тя на мис Токс), бързо се притече на помощ.

— Детенцето ви ще се чувствува великолепно със сестра ви Джемайма, Ричардс — каза мисис Чик, — и от вас се иска само да направите известно усилие — в този свят са необходими усилия, — за да бъдете напълно щастлива. Вече ви взеха мерки за траурно облекло, нали, Ричардс?

— Да-а, мадам — изхлипа Поли.

— Уверена съм, че ще ви стои чудесно — продължи мисис Чик, — тъй като същата тази млада особа ми е ушила редица рокли. А платът е много скъп.

— Господи, вие ще станете толкова елегантна — възкликна мис Токс, — че собственият ви мъж няма да може да ви познае. Нали, сър?

— Ще я позная — рязко отвърна Тудъл — винаги и навсякъде.

Очевидно Тудъл не можеше да бъде подкупен.

— Що се отнася до битовите условия — продължи мисис Чик, — ще имате всичко най-хубаво на разположение. Всеки ден ще си поръчвате обеда и щом пожелаете нещо, ще ви се предоставя веднага като на господарка.