Чарлз Дикенс: Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

Жена му лежеше в леглото, както я бе оставил, притиснала малката си дъщеря на гърди. Детето се бе вкопчило в нея също така здраво, както и преди и не повдигаше глава, не откъсваше нежната си бузка от лицето на майка си, не поглеждаше към околните, не продумваше, не помръдваше, не проплакваше.

— Неспокойна е без момиченцето — прошепна лекарят на мистър Домби. — Решихме, че е най-добре отново да го пуснем тук.

Около постелята се бе възцарило такова тържествено мълчание и двете медицински лица гледаха неподвижната фигура с такова съчувствие и безнадеждност, че за миг мисис Чик забрави за намерението си. Но като насъбра кураж и си възвърна това, което наричаше присъствие на духа, тя седна до леглото и проговори с тихия, ясен глас на човек, опитващ се да събуди някого от сън.

— Фани! Фани!

Не се чу никакъв отговор, а само силно тиктакане от часовниците на мистър Домби и доктор Паркър Пепс, като че състезаващи се в тишината.

— Фани, скъпа — каза мисис Чик с престорена непринуденост, — мистър Домби е дошъл да те види. Няма ли да му кажеш нещо? Искат да сложат до теб малкото ти момченце — бебенцето ти, Фани, чуваш ли, ти май не си го видяла още. Но това ще стане само ако се посъвземеш малко. Не мислиш ли, че е време малко да се посъвземеш? А?

Тя сведе ухо над постелята и се ослуша, като в същото време оглеждаше присъствуващите, вдигнала пръст.

Ни дума, ни звук в отговор. Часовниците на мистър Домби и доктор Пепс като че ускориха ход.

— Наистина, хайде, скъпа Фани — продължи зълвата, като си промени позата и без да съзнава, заговори не така самоуверено, но по-настойчиво. — Ще трябва да ти се поразсърдя малко, ако не се съвземеш. За теб е нужно да направиш усилие, навярно много голямо и мъчително усилие, което ти не си в състояние да направиш. Но в този свят са необходими усилия, Фани, и ние не трябва да се предаваме, когато толкова много зависи от нас. Хайде! Опитай се! Ще ти се скарам, ако не го сториш!

Състезанието през последвалата пауза бе напрегнато и ожесточено. Часовниците като че се блъскаха и препъваха един друг.

— Фани! — извика Луиза, като се огледа наоколо с нарастваща тревога. — Погледни ме само! Само отвори очи да ми покажеш, че ме чуваш и разбираш, моля те! Боже мой, джентълмени, какво може да се направи?

Двете медицински лица се спогледаха над постелята. Семейният лекар се наведе и прошепна нещо на ухото на детето. Без да разбира какво му шепнат, малкото създание извърна съвсем пребледнялото си личице и дълбоките си тъмни очи към него, без ни най-малко да се откъсва от прегръдката.

Отново последва шепот.

— Мамо! — изстена детето.

Тънкото гласче, така познато и скъпо, предизвика слаб проблясък на съзнанието дори и в това състояние. За миг притворените клепачи трепнаха, ноздрите помръднаха и на лицето мина лека сянка от усмивка.

— Мамо! — високо зарида детето. — О, скъпа мамо! О, скъпа мамо!

Докторът внимателно отстрани от лицето и устата на майката разпилените детски къдрици. Уви! Те лежаха неподвижни — нямаше почти никакво дихание, за да ги разпилее.

И така, здраво вкопчила се в крехката опора в своите обятия, майката отплува в тъмния непознат океан, ограждащ целия свят.

— Толкова съм доволна от себе си — възкликна мисис Чик, — че когато най-малко предполагах какво ни очаква — сякаш наистина нещо ми подсказа, — аз заявих, че прощавам на скъпата бедна Фани за всичко. Каквото и да се случи, това винаги ще бъде утеха за мен.

Мисис Чик направи горното забележително изявление в гостната, където бе слязла след извършената проверка на шивачите, заети със семейния траур. Тя назидателно изрече това пред мистър Чик — солиден, плешив джентълмен, с много едри черти, с непрекъснато пъхнати в джобовете ръце, който по природа бе склонен да си подсвирква и тананика мелодии и тъй като съзнаваше, че в дом, изпълнен със скръб, подобни звуци са неблагоприлични, в момента той се опитваше да ги потисне.

— Не се преуморявай, Лу — каза мистър Чик, — защото, както виждам, ще получиш припадък. Трала-ла-ла-ла! Прости ми, боже, забравих! Днес сме тук, утре ни няма!

Мисис Чик само му хвърли един укорителен поглед, а след това продължи мисълта си.

— Мисля — каза тя — и се надявам, че това потресаващо събитие ще послужи като урок за всички ни да се научим как да се съвземаме и своевременно да правим усилията, които се изискват от нас. От всяко нещо може да се извлече поука, но важно е да можем да се възползуваме от нея. Ако забравим настоящата, вината ще бъде изцяло наша.