Чарлз Дикенс: Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

— Уверявам ви — каза мис Токс, като направи изумителен реверанс, — че възможността да бъда представена на мистър Домби е чест, към която отдавна се стремя, но съвсем не я очаквах в настоящия момент. Скъпа мисис Чик… мога ли да ви наричам Луиза?

Мисис Чик пое ръката на мис Токс в своята, положи поставката на чашата с вино в нея, преглътна сълзите си и прошепна:

— Бог да ви благославя!

— Скъпа моя Луиза — промълви мис Токс, — любима приятелко, как се чувствувате сега?

— По-добре — отвърна мисис Чик. — Пийнете си малко вино. Вие се вълнувахте не по-малко от мен и зная, че ви е нужно да се подкрепите.

Разбира се, мистър Домби изпълни задълженията си като домакин.

— Пол, мис Токс — продължи мисис Чик, като все още държеше ръката й — знаеше с какво нетърпение очаквах днешното събитие и приготви малък подарък за Фани, който бях обещала да й поднеса. Това е само един игленик за тоалетна масичка 4 4 Игленик за тоалетна масичка — обичаен подарък за майката в английското семейство при раждане на дете. , Пол, но аз възнамерявам да кажа, длъжна съм да кажа и ще кажа, че мис Токс чудесно е подбрала подходящи думи за такъв случай. Аз самата считам, че словата „Добре дошъл, малък Домби“ са истинска поезия!

— Такова ли е приветствието? — попита брат й.

— Точно такова! — отвърна Луиза.

— Бъдете справедлива към мен, скъпа Луиза — обади се мис Токс с тих, дълбоко умоляващ глас, — и си спомнете, че единствено… трудно ми е да изразявам мислите си… единствено неувереността в изхода ме принудиха да си позволя такава голяма волност. „Добре дошъл, господарю Домби“ би отговаряло много по-точно на моите чувства, в което смятам, че не се съмнявате. Но неизвестността, съпътствуваща тези ангелски създания, ще ми послужи навярно като оправдание за това, което в противен случай би изглеждало недопустима фамилиарност.

При тези думи мис Токс грациозно се поклони на мистър Домби, на което джентълменът благосклонно отвърна. Преклонението към фирмата „Домби и Син“, изразено дори в гореспоменатия разговор, бе толкова приятно нещо за него, че сестра му, мисис Чик — въпреки че бе склонен да я счита за слабохарактерен, добродушен човек, — можеше да придобие над него по-силно влияние от когото и да било друг.

— Да — заяви мисис Чик с лъчезарна усмивка, — при това положение аз прощавам на Фани за всичко.

Това бе изявление в християнски дух и мисис Чик усети как на душата й олекна. Всъщност нямаше нищо особено, за което да прощава на снаха си или по-точно — съвсем нищо освен факта, че се бе омъжила за брат й — това само по себе си бе проява на дързост — и че по стечение на обстоятелствата бе родила момиче вместо момче, което, както мисис Чик често бе изтъквала, съвсем не отговаряло на очакванията й и не било достойна отплата за оказаното внимание и почести.

Тъй като в този момент мистър Домби бе спешно извикан от стаята, двете жени останаха насаме. Мис Токс веднага изпадна в хвалебствен пристъп.

— Знаех, че ще се възхитите от брат ми. Казах ви го предварително, скъпа — отвърна Луиза.

Ръцете и очите на мис Токс изразяваха степента на възхищението й.

— А що се отнася до състоянието му, скъпа!

— Ах! — прошепна мис Токс, силно развълнувана.

— Огроом-но!

— А как умее да се държи, скъпа Луиза! — възкликна мис Токс. — Каква осанка! Каква изисканост! През живота си не съм виждала дори и портрет, на който да са изобразени поне половината от тези качества. Нещо толкова величествено, нали разбирате, толкова непреклонно! С такива широки плещи, така гордо изправен! Той е един делови Йоркски херцог, любима, и нищо друго! — обобщи мис Токс. — Така ще го наричам.

— Какво ти е, скъпи Пол? — възкликна сестра му, когато той се върна. — Много си пребледнял! Случило ли се е нещо?

— Съжалявам, Луиза, но ми казват, че Фани…

— Хайде-хайде, скъпи Пол — отговори сестра му, като стана, — не им вярвай. Ако имаш доверие в моя опит, Пол, можеш да бъдеш напълно сигурен, че от страна на Фани не се изисква нищо повече от малко усилие. И към подобно усилие — продължи тя, като свали бонето си и деловито пооправи ръкавиците си — тя трябва да бъде подтикната, дори ако е необходимо, принудена да го направи. Хайде, скъпи Пол, ела с мен горе!

Мистър Домби, освен че сестра му имаше влияние над него поради горепосочените причини, наистина я ценеше като опитна и енергична домакиня, така че се съгласи и веднага се отправи с нея към стаята на болната.