Николай Теллалов - Гривната

Дори се изхитриха и създадоха нейно невероятно съвършено копие.

Което не работи.

Но благодарение на копието, учените направиха важно откритие. Когато сравниха нещо съвсем банално — тежестта на копието и оригинала, — тогава изведнъж се оказа, че при практически равен брой атоми в двата амулета, истинският е с няколко грама по-тежък. Проверяваха, мислиха, спориха…

Накрая провъзгласиха, че са открили прословутата екзотична материя. Четири грама маса, която привидно няма веществен носител. Енергиен еквивалент 359,5 милиарда единици, информационен еквивалент 900 Тера-единици…

Радостно ми обясняват, че когато анализират (още нямат представа как!) екзотичната материя, когато съумеят да я синтезират или някак възпроизведат, тогава ще станат възможни свръхсветлинните полети и няма защо да се хаби време, сили и средства за тераформиране на Венера — достъпна ще бъде цялата Галактика с милионите й (при песимистична оценка) земеподобни планети!

Надявам се това да не стане скоро.

Надявам се това да не стане никога.

Не ме разбирайте погрешно. Искам човечеството да завладее звездите. Искам. Но не на такава цена.

Питам се, разбрали ли са вече възторжените изследователи КАКВО представлява „екзотичната материя“ и сега ме баламосват, за да не им попреча, или наистина само аз съм наясно с нещата.

Защото знам — (не мисля, не сигурен съм — знам!) знам, че в дяволската гривна е затворено нещо, което заслужава уважение и покой, а не нездравия прагматичен интерес на учени, политици и еснафи.

В преплетените телца на металните оси още живее една човешка душа. Вероятно тя е същината, която позволява на пъкления амулет да функционира като съвършено оръжие, съвършен щит… и безнадежден затвор, безпросветна тъмница за духа на онова чернокосо момиче, чиято детинска влюбеност в екзотичния марсианец Ямато я направи подходяща да стане компонент — основен компонент! — на гривната, която ще ме пази, защото… защото…

Не, нямам сили дори да го изрека наум, камо ли да го напиша. И все пак трябва. Защото е била мъничко влюбена в мен. Една капка обич. С енергиен еквивалент на квазар!…

Ето заради това не искам синтезирането на екзоматерия да се превърне във факт. Защото ако ние, хората, сме готови да павираме пътищата към звездите с душите на себеподобните си — тогава аз отказвам да вървя към звездите!

Нима нищо свято не остана, щом и обичта може да бъде впрегната да работи като механизъм, независимо колко благородно би било предназначението му.

…

Няма смисъл да споменавам кое име дадох на гривната, нали?

…

Дали ме обича дотолкова, че да ми даде достойна смърт?…

Способни ли сме на това ние, хората…

София, октомври 2001 — Ромча, юли 2006

© 2006 Николай Теллалов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/17185]

Последна редакция: 2010-07-25 15:00:00