Николай Теллалов - Гривната

Овладях се, докато дипломатът говореше. Може би именно затова той бе излишно многословен, за да ми даде време да се окопитя и да дам по възможност максимално безпристрастен отговор.

За съжаление и за мен гибелта на чаровната брюнетка бе загадка. Казах това с мъка за погубения млад живот.

Консулът тактично се изправи и отиде до прозореца на стаята за адвокатски свиждания, за да ме остави да се преборя със сълзите си. После, когато дадох знак, че съм готов да продължим, той каза:

— Има още един парадокс, Ямато… Неразбираемо е, че по време на ареста ви гривната не е направила опит да ви защити. А полицаите са стреляли с бластер по екзоскелета ви. Между другото — реакцията на процесора бе призната от наши експерти за аномална. Имали ли сте софтуерен срив на тази инфошина?

— Не, никакви пречки и затруднения с екзоскелета не съм имал… А за пасивността на гривната имам обяснение: тя някак си се е повлияла от рефлекторното ми покорство пред служители на закона. Навярно е изиграл роля и шокът, който преживях. Към тези два фактора теоретично може да добавя предположението, че гривната още не е била свикнала с мен като… като неин господар…

— Да, допустимо е. А някаква идея относно естеството на тази връзка на гривната със съзнанието ви? И има ли такава? Процесорът… субструктурната част на този амулет, аналогична по функции на компанелен анализ-процесор, би трябвало самостоятелно да селектира, разпознава и посочва за елиминиране източници на евентуални агресивни сигнали. Защото в противен случай амулетът ще бъде ефективен само по отношение на вече забелязани от вас обекти. А как стоят нещата, докато спите? Кой ви пази тогава?

— Едното не изключва другото. Регистрирана от господаря заплаха се оценява от гривната според критериите на господаря дали е истинска, или фиктивна. Всичко, останало извън полезрението на притежателя, се обработва и подава за реагиране автоматично.

— Не е ли прекалено сложно? Впрочем, не съм кибернетик… Да, продължете, моля.

— Един вид телепатичната връзка гривна—господар ми хрумна въз основа на фактите, че амулетът получава енергийно захранване директно от енергийното поле на тялото ми, което и води до по-висока консумация на хранителни продукти от една страна, а от друга гривната е в състояние да поеме контрол над опорно-двигателната система на организма ми и да ме накара да залегна, миг преди охраната на почне стрелба… Но да си призная, не съм размишлявал нито за природата на гореспоменатата връзка, нито за функционалната й блок-схема…

Дипломатът се замисли за миг.

— А защо амулетът не се е фрагментирал и не е нападнал полицейските служители, които са стреляли?

— Те не стреляха в мен. Гривната просто ме предпази от заблудени заряди…

— И е покрила тялото ви с непознат род силово поле — добави консулът. — Вие почувствахте ли го, чисто физически имам предвид? Тактилни усещания, температурна промяна и така нататък?

— Струва ми се, че не. Аз дори едва го видях.

— Да, едва сте го видели… — повтори дипломатът и потъна в мълчание.

Сетне рязко стана и заговори тържествено:

— Въпреки че има вероятност за усложняване на междупланетните отношения, ние ще направим всичко възможно да решим благоприятно за вас този казус. Заклевам ви в честа на цялата ни общност да мълчите пред земните следователи. Свойствата и възможностите на амулета обявявам с поверените ми пълномощия за държавна тайна на Съединените марсиански територии. Дръжте се, ленд Хуан-Кисев.

Той дойде пак след почти три седмици, когато бях на ръба на отчаянието. Водеше някакъв рошав и брадат земянин, облечен изключително бедно. Мъжът остана до вратата, а консулът ме приближи и тихо промълви:

— С голям труд намерихме този отшелник, който вероятно знае нещо за вашия амулет. Той обаче пожела да го види и да говори лично с вас. Не прие никакво заплащане и поиска честната ни дума, че ще каже само толкова, колкото сметне за необходимо, с което да се задоволим и да не искаме от него друга информация, освен в много краен случай. В замяна обеща да не разгласява, че Марс притежава този предмет… този артефакт. Ще говорите ли с него?

Съгласих се, след като попитах от кой земен регион е брадатият.

— Любопитното е, че е гражданин на същия федерален регион, където се намираме, но от дълги години обикалял земното кълбо с цел, която не пожела да сподели. Каза само, че имал причина да го стори. Открихме го в Южна Америка, след като претърсихме Централна Азия.