LibCat » Книги » Проза » Классическая проза » Николай Теллалов - Среща

Николай Теллалов - Среща

Здесь есть возможность читать онлайн «Николай Теллалов - Среща» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Читать книгу

Название:
Среща
Автор:
Николай Теллалов
Жанр:
Классическая проза / на болгарском языке
Год:
неизвестен
ISBN:
нет данных
Рейтинг книги:
5 / 5. Голосов: 1
Избранное:

Добавить в избранное
Отзывы:
Написать комментарий
Ваша оценка:
- 100
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5

Среща: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Среща»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Среща — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Среща», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

↓

↑

Сбросить

Интервал:

↓

↑

Закладка:

Сделать

— Ало?

— А! Да, ало! Прощавайте, Виктор… ааа… Добър ден, може ли да се обади Виктор?

Отсреща толкова дълго мълчаха, че Анжела лекичко тръсна слушалката и каза едно несмело „ало“.

— …Кой го търси?

— Ами… Вижте, една негова стара приятелка, отдавна не сме се виждали… — Боже, объркано си помисли тя, как беше името на майка му? Ах, няма значение… — Обаждам се да му предложа…

— Изглежда наистина отдавна не сте се виждали.

Гласът отсреща беше толкова сив и уморен, че Анжела изведнъж съжали, че се е обадила. Стана й неприятно… и кой знае защо, страшно. От смущение тя започна да говори, сякаш се оправдава:

— Разбирате ли, известно време бях в чужбина и скоро се върнах, и вчера…

— Разбирам, госпожице — прекъсна я ненадейно слушалката. — Щом сте били в чужбина, разбирам… Значи не знаете…

* * *

Над таблото със звънците на домофоните пърхаше бяло ъгълче на недозалепен лист…

Виктор направи още няколко крачки, преди да разпознае какво пише върху него.

Дъхът му спря като след жесток удар в стомаха, усети, че му притъмнява, иглички от изтръпване полазиха върховете на пръстите нагоре към сърцето и в устата се появи нещо като сладникав привкус на упойка.

През немигащите от ужас очи, право в съзнанието му крещяха черните букви:

ШЕСТ МЕСЕЦА

ОТ

НЕПРЕЖАЛИМАТА ЗАГУБА НА

АНЖЕЛА

Тя се усмихваше от снимката си на некролога към падналите на земята цветя.

* * *

— Разбирам, госпожице — прекъсна я ненадейно гласът отсреща. — Щом сте били в чужбина, разбирам… Значи не знаете…

Анжела отдръпна глава от слушалката и се втренчи недоумяващо в нея. Стресна я тонът на говорещия — не можеше да разбере мъж или жена, толкова безцветен бе гласът, ала в него имаше нещо зловещо, нещо обречено, нещо горчиво…

— Какво не знам…?!

— Виктор почина.

Стаята сякаш се олюля от земетресение. В ушите й писна, зашумя, забуча и тя едва долови какво продължаваше да й говори телефонът:

— Днес са точно шест месеца, момиче. Преби се нашето дете… Падна от фасадата на един блок. Той това подработваше. И не се опази… Чудно… До днес имало хора, които го мислят за жив. Съжалявам, момиче. Бъдете здрава.

Последва щракване и влудяващи сигнали запяха:

заето… заето… заето…

1997 г.

Информация за текста

Източник: http://drakonche.zavinagi.org/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3130]

Последна редакция: 2007-07-12 20:14:51