Николай Теллалов - Страшен съд за всеки

— Ето, в Токио е вече полунощ… — рече изкуствено ухиленият водещ, камерата го даде в едър план. — Моля нашият репортер оттам да даде картина…

Настъпи пауза. Микрофоните на опонентите или бяха изключени, или бяха млъкнали.

— Колеги? — не издържа водещият. Усмивката му стана някак пластмасова. — Чувате ли ме? — Притисна ръка до ухото си, вероятно слушаше какво му казва режисьорът от пулта извън кадър. — Хм… — проточи. — Уважаеми зрители, имаме технически проблем, който след две минути ще бъде отстранен… Реклама, моля…

— Наистина ли се случи нещо? — разлепи устни Даниел. Боеше се да допусне, че липсата на картина от Токио може да значи нещо. — Теди, какво казват по радиото?

— Нямат връзка с Япония — прегракнало отвърна приятелят му след съвсем кратко запъване.

— Дали…

— Гледайте! — възкликна Марта.

Рекламите бяха прекъснати, телевизионната камера показваше едновременно двамата опоненти на отделни видеопрозорци. Ученият беше зяпнал, сякаш не му достигаше въздух. Сектантът обаче стоеше и почти крещеше, насочил нетрепващ пръст към милионите зрители:

— Друго доказателство ли искате?! О, нима мислите, че тайнството може да бъде показано по телевизия, докато хапвате пуканки или пиете бира?! Опомнете се! Не очаквайте да чуете ангелските тръби по стерео уредбата си! Те ще прозвучат над вас, едва когато Часът настъпи за вашия град, за вашата страна! За вас! За всеки поотделно! Братя и сестри! Убедихте се, че нищо не можете да видите по телевизията, превърнала се в инструмент на Врага човешки! Нямате много време! Помислете за душите си! Излишно е да се взирате в телевизионни екрани и да се вслушвате във вашите радиоприемници. Оглушейте и ослепейте за онези, които ви връщат към плътското, материалното, зрелищното и суетното! Но се отворете към духовното, непреходното, вгледайте се в себе си и пуснете Божията милост в сърцата си! Тя ще ви пречисти! И побързайте, защото време за колебание няма! Останаха ви само часовете, в които да отхвърлите греха, да потъпчете Сатаната и да прегърнете…

Даниел превключи на друг канал секунда преди Теди да извика.

Там показваха нещо снимано отдалеч, навярно град, който гаснеше в нощта. Говорителят зад кадър делово изброяваше резултатите от проведените наблюдения, по-точно — липсата на такива: не бяха регистрирани сеизмични трусове откъм линията на настъпващия Посочен час, не се виждаха пожари, взривове, абсолютно нищо. Говорителят за миг замълча, след което съобщи, че липсват данни от спътници и самолети, военните радари с голям обсег не регистрирали нищо, поне според съобщенията на акредитираните репортери към научните, правителствени и армейски военни наблюдателни екипи. Изказа предположение, че проблемът може да е чисто комуникационен, изобщо било рано за каквито и да било изводи, защото изводи на голо място и при липса на данни просто не можело да се правят…

— Какво мислиш, че е? — безцветно попита Даниел.

— Шашми на сектантите — сви рамене Теди, който неочаквано си бе възвърнал самообладанието. — Наистина може да са блокирани комуникациите. Или поне тези на телевизионните компании.

Жените не смееха да гъкнат, но Лина бе захапала кокалчето на пръста си, сякаш възпирайки клокочещ в гърлото й писък.

— Смяташ, че сектите имат такива възможности? — попита Даниел, мъчейки се да оценява събитията трезво и рационално.

— Средства със сигурност имат, и то не малки. А медиите каквото и да разправят, но са много податливи на влияния. Хитър ход обаче. Неизвестността е най-плашеща. Просто режеш жицата, така да се каже, прекъсваш информацията и толкоз. Човешкото въображение върши останалото. Идеален начин да се предизвика хаос. А в момента хората в Токио навярно още чакат нещо да се случи и нищо чудно дори да са разочаровани…

— Правителствата би трябвало да спрат такава намеса, ако в нея е причината и всичко е един медиен спектакъл…

— При положение, че правителствата не са жертва на манипулацията и вече не са способни да приведат нито една своя заповед в изпълнение. Държавните администрации също се състоят от хора. Както и медийните компании… Аха, казаха, че всички сървъри и потребители на интернет в Япония са станали недостъпни точно в полунощ… Хипотезата за информационна „диверсия“ в глобален мащаб все повече се потвърждава.

Даниел не посмя да изтъкне, че ставащото, което не даваше никакви сигнали за естеството си на наблюдаващите отвън, можеше да има и друго обяснение — версията на проповедниците. Но дори да се бе престрашил да го произнесе на глас, така или иначе щеше да бъде прекъснат.