Николай Теллалов - Страшен съд за всеки

— Мммм…

— Страшният съд също е нещо, което можем да си представим, макар и мъгляво, повече като зрелище, не и като механизъм на явлението, не от научната му страна. Имам предвид нещо, което ще е просто непостижимо за разбиране, а може би дори за възприемане.

— Но пак е Краят на света — също пълна мистерия, ако се абстрахираме от атрибутите — ангели, тръби, жупел от небето…

— Просто вече приемам, че Приближаването или ще се окаже нещо напълно разбираемо и банално — заговор на сектите, или напълно ново явление.

— Само заради мащаба, не бих нарекъл подобен заговор банален.

— Мотивите са банални, не размахът.

— Знаеш ли, тъкмо размахът на това, ако е заговор, ми се вижда вън от постижимото. Планирането и изпълнението трябва да са съвършени, за да заблудят всички. Това говори за висока квалификация на извършителите, да не говорим за планиралите го. Управление и контролиране на толкова много фактори — просто фантастично.

— За нас с теб е съвършено като изпълнение, защото сме с възможностите на средния човек за достъп до информацията. Специализирани екипи може би знаят далеч повече и тях не са ги заблудили… Всъщност накъде биеш?

— Тези хипотетични екипи защо си мълчат? Военните не са ли също такъв „специализиран“ екип, който би трябвало да вижда повече от масовия зрител?

— Ами нямат доказателства, които да убедят публиката, или нямат същия този достъп до средствата за масово осведомяване… Не ми отговори.

— Че квалификацията е просто нечовешка ли?

— Аха, пак търсиш извънземни…

— Бог извънземен ли е?

Настъпи пауза. Даниел наруши мълчанието:

— За да управляваш кола, трябва да имаш квалификация на шофьор, не става дума за формални доказателства като книжка. За да управляваш кораб, трябва да си капитан. А за да управляваш света, в това число и да го „изключваш“, когато е планирано такова мероприятие, трябва да си… Бог.

Теди съсредоточено остави празната чаша от кафе на бар-плота до телевизора.

— Въртим се в кръг, Дани. И постоянно опираме в хипотезата, която всъщност формулират фанатиците.

— Не, почакай. Ако към Земята се движеше астероид, който астрономите са забелязали твърде късно, за да се строят убежища или да се пращат космически кораби да го унищожат или отклонят, религиозните психопати биха нарекли това Божие наказание, сцена първа от Страшен съд. Но въпреки тяхното мнение, катастрофата ще си има напълно рационално научно обяснение — маса, параметри на орбитата, ниско албедо, кинетичната енергия се превръща в топлина, атмосферни смущения, трусове… Ужасно, мащабно, но никаква мистерия. Приближаването обаче е съвсем друго нещо.

— Приближаването е черна кутия. Ние виждаме само изходните сигнали…

— Пълната липса на такива.

— Което само по себе си е сигнал.

— Да, съгласен, разбира се.

— В черната кутия важат познаваеми закономерности, логическа верига. И това, че на даден етап те са скрити, не ги прави мистерия и… чудеса.

— Чудо е целият този заговор и перфектното му осъществяване. Не знам някой заговор в историята на човечеството да е ставал така по мед и масло, винаги е имало непредвидени странични неща, импровизации, малко хаос… А тук — смазваща перфектност. Просто не вярвам да е плод на човешко планиране, това е.

— Стихийно явление?

— Да, не знам с какво, но интуитивно ми прилича на класически циклон, концентриращ се в тайфун. Нещо такова. От непознат тип.

— Това имах предвид, когато казах, че е възможно да ни предстои сблъсък с нещо наистина ново, което вероятно не може да се изведе на базата на досегашния ни опит.

— Да, Теди. Само дето се страхуваш да го назовеш. Краят на света.

— Хм. Бръсначът на Окам…

— Бръсначът на Окам с лекота отсича хипотезата за толкова глобален заговор, защото не може да съществува идеално планиране, идеално предвиждане на всички фактори, идеално осъществяване, при положение, че се върви против ентропния принцип.

— Тъкмо ентропният принцип хич не е засегнат, Дани. Цивилизацията е термодинамично нестабилна система, а хаосът — не. Той е енергийно изгодно равновесие.

— Разрушаването на цивилизацията като динамична система изисква доста енергия, Теди, особено ако е съзнателно. Настоявам на стихийността на явлението. И естествено — съгласен съм, че е от принципно нов тип, най-вероятно.

— Стигаме до един и същ извод. Защо спорим тогава?

— Защото не искаш да допуснеш, че всичко това — Даниел обиколи с жест, сякаш обхващаше превърнатата в крепост вила с ръка, — е било напразно. Длъжни сме да предположим, че е възможно наистина да идва Съдният ден…