Николай Теллалов - Короната на мравките

Едва тогава повярвах, че си е отишла завинаги. И легнах в топлата й пепел, и затворих очи, и си пожелах да не се събудя.

Но се събудих. В моя апартамент, в моя хол.

Навън беше късна есен.

Последният ми спомен от този Свят беше пролетен. Никой от познатите ми не беше ме виждал цяло лято.

От друга страна — нямам белези. Дори от обръча, от моята корона не остана протритото по челото.

Но пък косите ми са доста прошарени. И знам кога стана това — когато вървях по моста от мъртви тела на своите, на нашите с Кралицата деца.

От друга страна, всичко много прилича на сън, който нито е докрай логичен, нито докрай насекомешки или човешки…

Това не ме интересува. Не ходя да наблюдавам мравуняци и да въздишам над тях. Не паля с бензинова лампа гнезда на оси. Това е излишно. Примирен съм.

И само едно нещо ми тежи, и само с едно не мога да се примиря — това, че навярно стреснат от безсловесността й, аз не помня да съм й казал на глас, гледайки я право в очите, че я обичам.

© 2002 Николай Теллалов

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/633]

Последна редакция: 2006-08-06 15:28:36