Едуард Марстън - Главата на кралицата

За да замести арестувания и да поуспокои изнервения до смърт Талис, Никълъс се нагърби лично с малката роля на палача. С добре премерен удар на брадвата той отсече восъчната глава и тя се търколи по сцената. Въздействието бе неописуемо. В залата настана мъртва тишина, цяла минута никой не посмя да помръдне. И тогава избухнаха аплодисментите. Палачът вдигна високо главата на предателя. С това ролята му бе изчерпана и той се превърна отново в импресарио.

Ричард Хънидю също бе изиграл вече ролята си. Сега той стоеше с останалите членове на трупата в гардеробиерната и само поглеждаше от време на време към сцената, за да следи действието.

Актьорите на лорд Уестфийлд се представиха великолепно. Чудесна музика, разкошни костюми, изобщо забележителен спектакъл! Мартин Йоу бе аплодиран горещо за младежкия си чар в ролята на Миланската дукеса, Барнаби Гил бе неотразим в комичните сцени и в импровизацията, а Едмънд Худ бе строгият, но справедлив съдия.

Лорънс Файърторн блестеше в обаятелния образ на Лоренцо. Той се постара да изтръгне от дамите точно онова вълнение, което търсеше. Лейди Розамунд, скована от присъствието на съпруга си, се ограничи само до скрити въздишки и пламенни погледи. Ала сега бившият й обожател не играеше само за нея. Този път залогът беше много по-висок. Лоренцо играеше за своята кралица и за страната си.

По гореща молба на Файърторн горкият Едмънд Худ пак трябваше да добави с трескава бързина няколко нови стиха в края на пиесата. Нужно бе да се отрази някак арестуването на Ръф. Файърторн издекламира стиховете вдъхновено и ги положи пламенно в нозете на своята кралица:

Хората просто полудяха от възторг.

Лорд Уестфийлд жънеше щедри похвали. Ето, неговата трупа укрепи положението му в двора и му спечели благоволението на кралицата. В същото време лорд Банбари седеше притихнал, с кисела усмивка и едва-едва вдигаше натежалите си ръце да изръкопляска. Актьорите на Уестфийлд бяха героите на деня, във всяко едно отношение. Неговата собствена трупа залязваше в дълбоко забвение…

След безброй поклони и овации актьорите най-сетне се оттеглиха в гардеробиерната. Въодушевлението от успеха ги бе хвърлило в истинска треска. Такъв огромен успех! На крилата на този небивал триумф те щяха да шестват победно цяла година.

Файърторн се спусна към своя импресарио.

— Престанете да се криете по ъглите, Ник!

— Просто размишлявах за всичко, което се случи, мастър.

— Не му е сега времето за размишления, драги! — Актьорът го хвана за рамото. Тя желае да й бъдат представени най-важните членове на трупата!

— Та нима има и други освен вас? — закачи го Никълъс.

— Няма, това е абсолютно вярно! — В тона на Файърторн отсъстваше и следа от самоирония. — Трябва да си го признаем! Но хайде, побързайте!

— Кого да повикам?

— Сам решете! Онези, които са допринесли най-много за успеха.

Никълъс се постара да строи всички по-важни актьори в редица, като се погрижи Ричард Хънидю да получи почетно място всред тях. Кралица Елизабет пристигна тържествено на сцената и позволи на изкривилия се от поклони Файърторн да й представи своите актьори. Тя каза няколко ласкави думи на Едмънд Худ за неговата дарба и похвали талантливата игра на Барнаби Гил.

Когато изрази личната си благодарност на Ричард Хънидю, момчето щеше да припадне. Той стоеше като замаян само от мисълта, че е толкова близо до самата кралица! Със своето сполучливо превъплъщение бе допринесъл за залавянето на убиеца, ала сега вече му се струваше истинско светотатство, че бе дръзнал да играе не друг, а самата Елизабет!

С типичната си липса на скромност Лорънс Файърторн си приписа по-голямата част от заслугите, дръзна дори да изрази желание Нейно величество да си спомня за него като за свой предан поданик — в помисли, думи и дела. Държеше се така, като че главата на кралицата се крепи все още на раменете й само благодарение на Лорънс Файърторн.

Никълъс Брейсуел стоеше кротко зад актьорите.

© 1991 Едуард Марстън

© 1995 Надя Баева, превод от английски

Edward Marston

Queen’s Head, 1991

Сканиране, разпознаване и редакция: Ultimat, 2008

Издание:

Издателство „Ирис“, 1995

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9457]