Едуард Марстън - Главата на кралицата

Никълъс не бе изненадан от факта, че действията на Ръф са били част от един голям заговор. Семюъл и Червенобрадия са били активните фигури в този заговор, докато другите са стоели в сянка. Нямаше съмнение, че техните имена щяха да изплуват от мрака в килията за изтезания.

Но имаше все пак нещо, което истински го впечатли.

— Представа нямах, че Червенобрадия е негов брат! — каза той. — Бях убеден, че е някой католик, след като се бе нахвърлил с брадва върху неприличната табела в „Шапката на кардинала“, тя се е подигравала с вярата му. Но те са били двама братя!…

— Двама дяволи в общ впряг — изръмжа Файърторн.

— Няма нищо по-страшно от религиозния фанатизъм. На Ричърд Хънидю изведнъж му дожаля.

— Мастър Ръф бе толкова мил и сърдечен човек — каза той.

— Той беше добър актьор. Остави се дори да го ранят, само и само да изиграе убедително ролята си… Именно фехтуването му с мастър Гил ме накара да се замисля.

— В какъв смисъл? — попита момчето.

— Сам направи всичко, за да избегне боя. Не искаше да се разбере колко добре владее шпагата. Но когато се видя принуден да се бие, всички видяхме какво може. Човек, който умее да се фехтува така, лесно би могъл да инсценира боя в „Надежда и котва“. Уил Фаулър бе убит по предварително разработен план.

В това време дотърча Едмънд Худ. Объркан от бързината, с която се развиха събитията, той не бе разбрал защо пиесата му е била прекъсната така безцеремонно.

— Искам да зная, какво става тук!?

— Възмездие — обясни Лаконично Файърторн. — Разкрихме един предател и го дадохме на правосъдието.

— Семюъл?

— Олицетворение на престъплението — заяви помпозно актьорът. — Един рафиниран хитрец, който си намери майстора в лицето на нашия импресарио. Ръф действаше толкова хитро, че успя всички ни да заблуди. Единствен Ник прозря истината.

— Направих само онова, което трябваше — каза Никълъс скромно.

— Бяхте великолепен! — настоя Файърторн. — Спечелихте доверието на престъпника и го накарахте да вярва, че виждате опасността за трупата някъде отвън. Така Ръф се почувства в безопасност. Оставаше само да го накараме да разкрие истинския си лик.

— Така е — потвърди Никълъс. — Просто трябваше да му дадем възможността, която търсеше.

— Започвам да разбирам — каза Худ. — Значи затова поискахте да преместя екзекуцията на сцената.

— Точно така, Едмънд. Дадохме на Сам ролята на палача и бяхме сигурни къде ще нанесе своя удар. С помощта на Дик успяхме да му заложим вълчи капан.

Леко засегнат, че не е бил посветен в заговора, Худ все пак намери сили да приветства съобразителността на импресариото.

— А тази работа със сценария на „Глориана триумфант“? — запита той.

— Това и аз не можах да разбера — призна Никълъс. — Когато откраднаха сценария, реших, че е поредният удар срещу трупата на Уестфийлд. Питах се обаче какво би могло да накара Ръф и неговия съратник да навредят на трупата. За тях много по-важно би било тя да се радва на успех.

— Е, и?

— Отново религията! Вашата пиеса възхваляваше победата над испанската Армада и над католицизма. А това вече засягаше самите тях и вярата им, затова са решили да осуетят представлението.

— Нима има сила, която може да спре хората на Уестфийлд да не играят?! — Гласът на Файърторн се извиси, сякаш проехтяха фанфари. — Ние разкрихме цял заговор срещу нашата любима кралица и по този начин оказахме неоценима услуга на страната. И все пак, има още едно нещо, което не сме свършили, господа! Тази вечер нашата кралица ще ни гледа! Нека се подготвим за това най-велико събитие в историята на трупата. Дик Хънидю направи първата крачка. Напред към нови триумфални победи!

„Преданият поданик“ бе представена чак в полунощ и пожъна небивал успех. Заради осуетения атентат темата бе придобила особено значение и отговаряше точно на общото настроение в момента. Всъщност като че ли целият двор участваше в едно уникално и вълнуващо представление. Възторгът нямаше край.

Сред всички присъстващи царстваше величаво кралица Елизабет, изпълнена с щастлива благодарност. Тя беше самото великолепие. Бе облечена по испанската мода, с кръгла колосана дантелена яка над тъмния корсаж, към който бяха прихванати богати ръкави, отрупани с панделки, перли и геми. Пищен водопад от перли бликаше сякаш надолу по шията й и заплашваше да се излее на подиума, на който бе издигнат тронът й. И както подобава на кралица, всички придворни бледнееха пред нейния царствен блясък.