Едуард Марстън - Главата на кралицата

— Не ще ви лишим от вашето удоволствие — обяви той. — След малко при нас ще дойде Нейно величество. Пиесата ще продължи. Но онова, което се разигра пред смаяните ви очи, изисква известно обяснение…

Ръф нямаше какво да слуша — изведоха го набързо от залата. Ричард Хънидю тръгна след него. А навън в коридора ги очакваха Лорънс Файърторн и Никълъс Брейсуел.

Импресариото още не можеше да се съвземе от страха си за момчето, не смееше да повярва, че всичко е минало.

Файърторн изгледа презрително Ръф.

— Плъхът се хвана в капана! — засмя се гърлено той. — Прав бяхте, Ник! Наистина най-правилното бе да го принудим да действа.

Зашеметен, Ръф се обърна към импресариото:

— Как разбрахте?

— О, имаше много признаци — каза Никълъс. — И всички опираха все до религията. Вие сте толкова фанатизиран привърженик на старата вяра, че сте бил готов да убивате за нея…

— И да умра за нея! — добави Ръф гордо.

— Уил Фаулър също е бил предан на римокатолическата религия, но в един момент се е отрекъл. Това именно вие не сте могли да му простите, Сам. А не ви е давала покой и мисълта, че докато вашите дни в театъра са преброени, талантът на Уил грее все по-ярко. Огорчението ви е било толкова дълбоко, че…

— Уил ни предаде! — прекъсна го Ръф.

— Само от любов към младата си жена — напомни Никълъс.

— За нея не съм знаел. Може би така е било по-добре. Сюзън щеше да ми тежи на съвестта.

— За съвест не говорете! — Файърторн насочи пръст към Ръф. — Вие сте предател, сър!

— Аз съм верен воин на нашата вяра.

За Ричард Хънидю все още оставаше нещо неясно.

— Но защо бе убит Уил Фаулър?! — запита той.

— За да заеме Сам мястото му — обясни Никълъс. — Повечето от нас ликуваха, когато Армадата бе победена, но за католиците това беше тежък удар. Заради тях Сам е искал да мъсти жестоко и е решил да убие кралицата. Единственият начин да се приближи до нея е бил театрален спектакъл в двореца. Единствената възможност…

— Да, с трупата на лорд Уестфийлд — добави Файърторн. — Ние имахме най-големи шансове да бъдем поканени в двора. И престъпникът е решил да се възползва от нашия престиж.

Никълъс се засмя и тупна стажанта по гърба:

— Ти изигра ролята си блестящо, Дики! Успя да заблудиш не само атентатора, но и целия двор! — Никълъс се обърна към Семюъл Ръф: — Истинският актьор никога не изоставя своята публика. На Коледа Дик никъде не бе избягал. Той просто се премести у дома, за да работи по новата си роля. А костюма направи един холандец. Костюм, достоен за кралица.

— Ти се държа храбро, Дик! — похвали го Файърторн.

— О, доста ме беше страх, сър.

— Всички се страхувахме — призна Никълъс.

Едва сега Семюъл Ръф осъзна колко умело го е заблудил Никълъс Брейсуел. Явно бе, че той отдавна го е подозирал…

Стражата понечи да го отведе, но той се освободи за миг, за да направи едно последно признание:

— Креватчето… аз бях този, който го изпрати на Сюзън Фаулър.

— По-добре щеше да е, ако бяхте пощадили живота на съпруга й.

— Зная.

— А още по-добре, ако си бяхте отишъл в чифлика в Норуич, Сам. И за вас щеше да е по-разумно да бяхте поработил с брат си.

Ръф поклати тъжно глава и се усмихна:

— Няма никакъв чифлик. А с брат си аз поработих…

— Червенобрадия? — Никълъс остана като ударен от гръм.

— Всъщност ми беше полубрат. Въпреки своя необуздан нрав Доминик държеше не по-малко от мен за старата вяра. Затова и лежа в Брайдуел, оттам са ония рани по гърба му… И когато се измъкна оттам, бе готов да стори всичко, за да ми помогне.

— А вие му се отплатихте с кинжала.

— Не съм аз! — извика Ръф диво. — Не бих могъл да убия собствения си брат! Не съм го направил аз… — На лицето му бе изписана истинска болка, той наведе глава, за да скрие мъката си. — И двамата си знаехме, че тази работа ще ни коства живота. Ала Доминик бе неудържим, щеше да провали целия ни план, ако останеше жив. Аз-не исках той да бъде убит… Но се налагаше. Той свърши, което се искаше от него.

— Но кой го уби? — попита Файърторн.

В очите на Семюъл Ръф проблесна съпротива.

— Това е нещо, което никога не ще узнаете — отвърна с достойнство той.

— Някой ви е подучил и ви е накарал да го сторите — обвини го актьорът. — Името на този някой ще се разбере, като ви сложат на масата за мъчения. Водете го!

Ръф зашепна пламенно последната си молитва на латински, във възхвала на вярата си.

— In manus tuas, Domine, confide spiritum meum…

„В твоите ръце, господи, предавам духа си!…“ такива, казват, са били и последните думи на Мария, кралицата на Шотландия, когато е сложила глава на ешафода. С опита си да обезглави нейната съперница Семюъл Ръф сам бе произнесъл присъдата си. След разпита го чакаше жестока смърт.