Едуард Марстън - Главата на кралицата

— Да, Едмънд.

— В деня на посичането му?!

— Не ме разбрахте, сър — обясни Файърторн. — Иска ми се да внесем в монолога някаква лична нотка. Лоренцо оплаква съдбата си, след това прославя лоялността към трона като най-голяма добродетел. Говори за чест, за дълг, за патриотизъм. — Отново мъдрата усмивка. — Но трябва да говори и за любов!

— Любов? Към кого? Защо?!…

— Към своята кралица и към своята земя. В ума му тези две светини трябва да бъдат слети в едно. Той никога няма да им изневери, защото това би било истинско предателство. Точно така го виждам: влюбеният, който измамва любимата си…

Файърторн се облегна назад в креслото и затвори очи замечтано.

— Виждате ли, шест стиха ще са достатъчни, хайде, да речем, осем. Покажете Лоренцо, обхванат от истинска страст.

— Ще се опитам, Лорънс.

— Задълбочете тази тема! Дайте лоялност, която извира от страстна любов! Намерете думи, с които той всъщност да се обръща към дукесата! Ето, става въпрос за десет реда, нищо повече! А ако станат дванадесет, този монолог ще се превърне в шедьовър!

— Оставете ме да видя — изпъшка другият.

— Знаех си, че сте отворен за разумни предложения, Едмънд!

— Но дали са разумни? Платиха сметката, станаха.

— И още нещо — каза Файърторн небрежно.

— Да?

— Екзекуцията.

— Какво екзекуцията?

— Ще я изпълним на самата сцена. Худ се задави.

— Абсолютно невъзможно!

— Театърът е изкуството на невъзможното! — издекламира драматично Файърторн.

— Обезглавяване… Посичане направо пред очите на зрителите?!

— И защо не, сър? Така въздействието ще е много по-силно от досегашното решение палачът само да се появи с кървавата глава на Лоренцо. Искам да умра пред очите на моята публика!…

— И как ще стане това, моля ви?

— Оставете това на Никълъс. Той ще ви обясни.

Само високата оценка, дадена на импресариото, накара Едмънд Худ да се отнесе сериозно към тази безумна идея. Но просто не можеше да си представи как би могла да се осъществи. Авторът само сви безпомощно рамене.

— Готов съм да опитаме — съгласи се най-сетне той.

— Не става дума за опит! — реагира Файърторн веднага. — Точно така ще направим. Твърдо съм го решил.

Както всички останали, и Семюъл Ръф се радваше, че Ричард Хънидю получи главната женска роля в пиесата. Той бе направо горд с момчето, признаваше, че то наистина има талант. Затова се почувства едва ли не лично засегнат, когато изведнъж нещо в държането на Ричард се промени. Не беше вече толкова усърден, стана нещо плах, правеше непростими грешки. Стажантът явно не беше добре.

Ръф се възползва от първата удала му се възможност, за да размени няколко думи с момчето.

— Какво става с тебе, момко? — попита той обезпокоен.

— Нищо ми няма, мастър Ръф.

— Не съм сляп, Дик! Нещо те притеснява.

— О, ще ми мине, сър.

— Да не са пак другите момчета?

Ричард издаде само някакъв неопределен звук.

Мартин Йоу бе ядосан, че не му дадоха ролята на Миланската дукеса, обаче се бе задоволил само с няколко ядни забележки. Също и Стийвън Джуд и Джон Талис — те се подхилкваха иронично, но което си е право, нищо не бяха предприели.

— Наблюдавах те сега на репетицията — продължи Ръф недоумяващ. — Уплиташ текста, мънкаш, след като само преди няколко дни го знаеше блестящо!

— Нещо чувствам главата си празна…

— Нека да ти помогна!

— Не можете, сър.

— Мога да ти помогна да се упражняваш.

— Не е това помощта, от която се нуждая.

— Но какво има, по дяволите?

Ричард се опита да каже нещо, но явно не намери думи. Имаше някакви проблеми. Хапеше устни въртеше пета… Изведнъж просто побягна от стаята. Ръф бе съвсем объркан. Отиде да търси помощ от Никълъс, който точно обсъждаше някаква скица с един от дърводелците. Разказа му тревогите си с момчето.

— Оставете го на спокойствие — предложи Никълъс.

— Но нещо е станало! Как иначе ще се промени така изведнъж?!

— Не се е променил, Сам.

— Как да не се е!

— Малкият се страхува. Изпуснал си е нервите. Това е.

— Но това е уникален шанс за него!

— Ами да, точно това е причината. Ролята не е лъжица за неговата уста. Дик е млад и неопитен. Това е първата му голяма роля и трябва да я изиграе не пред кой да е, а пред кралицата на Англия и нейния двор. Искаме твърде много от един неопитен актьор.

— Но той има необходимата дарба, Ник!

— Да, на всички ни се иска да е така.

— Не можем ли да направим нещо за него! — разпали се Ръф.

— Дайте му време — посъветва го Никълъс. — От нас се иска да го подкрепяме и разбираме. Говорих с мастър Файърторн и го помолих да не кори момчето, когато направи грешка. Това би му се отразило фатално.