Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

Тя го погледна, почти уплашена от него.

И почти уплашена от себе си.

Хоук наблюдаваше Ейнджъл и преценяваше емоциите, които бяха изписани ясно на лицето й. Той се зарадва, когато осъзна, че беше намерил слабото й място.

„Едно нежно докосване може да я срази.“

Хоук почти се усмихна. Подобно на кръжащ в небето хищник, той бе доловил лекото раздвижване на земята. Сега щеше да последва стрелване надолу, рязка промяна на посоката, преследване за загряване на кръвта.

След това тя щеше да бъде негова — ангел, сразен от ястреб, който щеше да потреперва и да вика в ръцете му.

Къщата на Рамзи се намираше на една висока канара и гледаше на изток към Вътрешния проток с множеството острови в него. Между сушата и самия остров Ванкувър се виждаше гладката, искряща повърхност на океана, която контрастираше рязко с почти черните назъбени възвишения на островчетата.

Малки лодки обикаляха най-известните острови, като се полюшваха леко върху водата, а рибарите бяха спуснали мрежите си в търсене на сребърна сьомга.

Вдясно от къщата се простираше градчето Кембъл Ривър. Границите му бяха очертани от солена вода и зелените води на реката, която се вливаше в океана. Късният следобеден въздух бе чист, почти неестествен, сякаш в небето беше увиснал диамантен прашец, който пречупваше светлината.

Ейнджъл почти не забелязваше прекрасната гледка. Колкото повече приближаваха дома на Рамзи, толкова повече се страхуваше, че Хоук не й беше казал истината за състоянието на Дери. Наложи й се да използва цялата си воля, за да не започне да разпитва Хоук по време на полета и краткото пътуване от паркинга на водните таксита на остров Ванкувър.

Още една причина я караше да си мълчи. Някакъв вътрешен инстинкт й подсказваше, че вече беше разкрила твърде много пред него.

Когато мощното БМВ спря, Ейнджъл изскочи от колата и се затича към къщата. Влезе вътре, без да почука или да извика.

Двамата с Дери деляха къщата от три години. Отначало го бяха правили по необходимост, тъй като не бе била в състояние да се грижи сама за себе си през първите няколко месеца след катастрофата. По-късно бяха продължили да живеят заедно в къщата през лятото, защото тя бе продала семейната вила в Кембъл Ривър, за да помогне на Дери да плати данъците върху наследството за Ийгъл Хед.

На практика една четвърт от къщата и прилежащите хиляда и двеста акра бяха собственост на Ейнджъл. Тя обаче рядко мислеше за това. Според нея домът Рамзи и Ийгъл Хед все още бяха собственост изцяло на единствения оцелял Рамзи — Дери.

— Дери? — извика Ейнджъл, докато вървеше бързо към дневната и се оглеждаше за него. — Дери, къде си?

— Тук — извика в отговор той.

Хоук влезе тъкмо навреме, за да види как Ейнджъл се втурва към задната част на къщата. Остана да стои неподвижно няколко секунди, пленен от грациозността й и от изящните й крака.

Запита се как ли щеше да се почувства, когато тя увиеше тези дълги крака около него, за да го задържи дълбоко в себе си.

Изруга собствените си мисли, затвори вратата и тръгна през дневната. Русокосата Ейнджъл започваше да му влиза под кожата. Хоук знаеше само един начин да се отърве от тази мания.

Да я вкара в леглото.

В леглото лъжите винаги излизаха на повърхността, независимо колко красиви бяха устните, които ги изричаха. Отрепетирани страсти и движения, диктувани от лъжи, а не от любов. Използваш, вземаш и отпращаш с чек и небрежно махване на ръката.

След това идваше завръщането към студеното, прозрачно небе, към кръженето в търсене на поредната проява на уязвимост на земята и мига, в който адреналинът се покачва и преследването започва отново и кара Хоук да се чувства жив.

Преди много години бе престанал да вярва, че някога ще успее да намери жена, която да не лъже. Дори не знаеше, че търсеше такава.

Знаеше само как да преследва и да унищожава.

Ейнджъл се стрелна през кухнята и хола към огромната тераса от кедрово дърво, която гледаше към океана.

Дери се беше изтегнал в един шезлонг. Левият му крак беше гипсиран от бедрото до пръстите.

Ейнджъл затаи дъх, когато забеляза бледата му кожа, тъмните кръгове под очите, стиснатите от болка устни. Коленичи до него и положи главата му върху гърдите си. Когато заговори, гласът й беше тих и успокояващ, сякаш той бе спящо бебе.

— Вземай хапчетата, Дери — прошепна.

Ейнджъл прокара пръсти през русите му къдрици, погали мускулите на врата му, които се бяха стегнали от болката, преминаваща през цялото му тяло при всяко непредпазливо движение.