Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

— Толкова много ли се забавих? — попита Дери.

— Според мен не, но Ейнджъл малко се притесни.

— Ейнджъл? А, Енджи — Дери изглеждаше неуверен в продължение на няколко секунди, след което добави: — Тя не обича да я наричат Ейнджъл.

— Знам.

— Тогава защо…

— Ще свикне — каза Хоук и обърна гръб на Дери. — Също както аз свикнах да ме наричат Хоук.

Хоук и Дери се върнаха мълчаливо в кухнята, където ги чакаше Ейнджъл. Когато видя Дери, на лицето й се изписа облекчение. Тя му подаде хапчето и чашата с вода.

— Изпий го!

Дери направи гримаса, но я послуша.

— Ял ли си? — попита Ейнджъл.

— Разбира се. Не съм съвсем безпомощен все пак.

Тя го погали по бузата. Въпреки че кожата й беше бяла, на фона на лицето на Дери изглеждаше по-тъмна.

Дери притисна леко буза в ръката на Ейнджъл.

— Добре съм, Енджи. Наистина.

— Сега по-добре си легни — намеси се Хоук. Това беше по-скоро заповед, отколкото предложение.

„Тя е впила нокти в теб, момче — помисли си Хоук. — Появих се тъкмо навреме.“

Хоук последва Дери до хола и изчака младежа да легне. Хоук не му помогна с нищо, освен с това, че му взе патериците. Когато Ейнджъл понечи да помогне, Хоук я спря.

— Той не е инвалид — каза хладно Хоук.

— Но… — започна тя.

— Не ми казвай, че си една от онези жени, които обичат да се правят на майки — прекъсна я Хоук. Гласът му беше закачлив, а погледът му твърд като кристал. — Жени, които се суетят около мъжете и се опитват да ги приравнят с бебета. Или на Дери му харесва да се държат с него като с бебе?

Ейнджъл стисна гневно устни, но преди да успее да каже нещо, Дери се разсмя.

— Господин Хоукинс — каза Дери, докато се опитваше да оправи възглавницата си, — вие не знаете…

— Наричай ме Хоук. Казвали са ми, че това име ми подхожда.

Докато говореше, Хоук се приближи до леглото и нагласи възглавницата под главата на Дери. Движенията му бяха толкова бързи, че останаха почти незабелязани.

— Прави са, да знаеш — каза с въздишка Дери. — Името наистина ти подхожда. Само дето аз никога не съм срещал ястреб с чувство за хумор.

Дери се усмихна и се отпусна на възглавницата.

— Само че Енджи е последната жена, която би започнала да се суети край един мъж — добави Дери. — Тя е най-спокойният човек, когото познавам.

Хоук повдигна вежди и погледна към Ейнджъл, сякаш никога през живота си не я беше виждал.

— Наистина ли?

— Наистина — отвърна Дери. — Не аз, а тя би трябвало да учи за хирург. Вече нищо, ама абсолютно нищо, не може да наруши спокойствието й.

Ейнджъл се опита да запази спокойствие под скептичния поглед на Хоук. Не беше лесно. Знаеше, че той помнеше начина, по който беше реагирала на близостта му.

— Страхувам се, че направо откачих, когато Хоук ми каза, че си бил наранен. След това си го изкарах на Хоук — тя се усмихна леко. — Толкова за спокойствието и за ангелите.

Погледът на Хоук се плъзна по устните й, по грациозния й врат и по меките къдрици, които се виеха върху гърдите й.

Ейнджъл усети как затаява дъх от изненада от чувствената си реакция на погледа му.

„Иска ми се да не бях усетила уязвимостта под повърхността на този мъж — помисли си тъжно тя: — Иска ми се той наистина да беше толкова безчувствен, колкото изглежда.“

Но Ейнджъл непрестанно усещаше прояви на топлина и нежност у Хоук, като например това, че беше оправил възглавницата на Дери. Противоречията и сложността на характера на Хоук я караха да се чувства едновременно запленена и раздразнена от него и не й позволяваха да запази равновесие.

„Спокойна ли? — помисли си Ейнджъл. — Едва ли. Поне не докато Хоук е наблизо.“

Тя заобиколи Хоук и отметна черните къдрици от челото на Дери.

— Готов ли си да заспиш? — Дери поклати глава, въздъхна и безмълвно я помоли да го погали отново.

— Хубаво е — каза той.

Ейнджъл се усмихна и продължи да гали косата му. Дери се усмихна в отговор, след което погледна към високия мъж, чийто интелект и откровеност го бяха привлекли по време на първата им среща преди няколко седмици.

— Имаше право, Хоук — каза Дери. — Някои мъже обичат да се държат с тях като с бебета.

— Да ти наема ли бавачка? — попита Хоук.

— Само ако е млада и красива — отвърна младежът.

— Ако са млади и красиви, не ги наричат бавачки — отбеляза Хоук. — Наричат ги…

— Няма значение — побърза да го прекъсне Дери. — И без това не бих могъл да направя нищо, преди да се измъкна от този циментов панталон.