Елизабет Лоуел: Жена без лъжи

Тя обаче не можеше да каже нищо, не можеше да направи нищо, освен да трепери и да се опитва да си поеме дъх.

Преди три години Дери беше спасил живота й. Тя не можеше да понесе мисълта, че той е бил ранен, че имаше нужда от нея, а тя не беше до него.

Внезапната бледнина по лицето на Ейнджъл беше очевидна дори на слабата светлина в бара. Хоук я чу как си поема рязко дъх, видя я да се олюлява и почувства студенината на кожата й, когато я сграбчи, за да не й позволи да падне.

— Д-дери? — попита Ейнджъл през стиснати зъби.

— Просто си е счупил крака — каза грубо Хоук и разтърси Ейнджъл, за да се увери, че го слуша. След това забеляза страха и болката в дълбините на очите й и инстинктивно поотпусна ръце.

— Ейнджъл, той е добре.

Тя се втренчи в него. Гласът му бе прозвучал нежно, успокоително, съчувствено. Това беше изненадващо за мъж, който изглеждаше толкова безмилостен.

— Просто си е счупил крака — повтори Хоук. — Дери е добре.

— Катастрофа — каза с дрезгав глас Ейнджъл. — Всички тези счупени стъкла и изкривени железа. И писъци. О, господи, писъците…

Хоук присви очи и усети как по тялото му преминава студена тръпка. Ейнджъл говореше, сякаш беше уверена, че Дери се е наранил при автомобилна катастрофа. Увереността се виждаше в погледа й. Ужасът също.

Той стисна ръцете й по-силно и я накара отново да му обърне внимание.

— При игра на футбол, а не при катастрофа — каза отчетливо Хоук.

— Ф-фут…

Ейнджъл не успя да изрече цялата дума.

— Дери играл футбол с приятели. Тръгнал да избива топката, паднал лошо и си счупил глезена на две места.

За миг Ейнджъл се отпусна срещу Хоук. След това вдигна глава и изправи гръб. Погледна го с очи, които бяха твърде големи и твърде тъмни за лицето й и сякаш го питаха дали нарочно бе искал да бъде жесток с първите си, брутални думи за състоянието на Дери.

„Има нужда от нов крак.“

Дълго време Ейнджъл разучаваше студените черти на лицето на Хоук. Най-накрая осъзна, че не би могъл да знае какъв ефект ще имат думите му върху нея. Не знаеше за катастрофата, която беше разбила живота й.

И самата нея.

— Ейнджъл?

Пръстите на Хоук напипаха пулса, който биеше учестено в гърлото й.

— Чу ли какво ти казах? — попита с плътния си глас.

— Да…

Гласът й бе толкова тих, че Хоук трябваше да се наведе към нея, за да чуе какво му казва. Пръстите му се плъзнаха около врата й и се изгубиха в къдравата й коса, но палецът му остана върху пулса й. Той я придърпа към себе си, сложи главата й на гърдите си и започна да я люлее леко. Движенията му бяха инстинктивни и го изненадаха също толкова, колкото и нея.

Въпреки това действията му бяха съвсем естествени; правеше онова, което бе искал някой да направи с него, когато бе малък. А дори и след това, когато беше пораснал. И преди беше виждал помътнели от ужас очи, счупени стъкла, разбити автомобили и смърт. Ужасът и някои от катастрофите бяха негови, но никой не му беше предложил утеха. „Затова ли прегръщам Ейнджъл сега? — запита се мислено Хоук. — Или го правя, защото е толкова мека и ухае на слънчева светлина, а кожата й се стопля под допира ми?“

Когато устните на Хоук докоснаха слепоочието на Ейнджъл, затворените й очи, чувствителното ъгълче на устните й, той усети как пулсът й се нормализира под палеца му. Тя сякаш се вкопчи в успокояващия му допир, но без да го държи, а дишането й се превърна в задъхана въздишка.

Изражението на Хоук отново стана цинично. Ейнджъл наистина не беше по-различна от останалите жени, които познаваше.

„Когато не е с мъжа, когото обича, тя обича мъжа, с когото е.“

Ейнджъл долови промяната в допира му и го погледна объркано. Не беше очаквала да получи утеха от него. Не беше очаквала и внезапно да се почувства отдалечена от топлината му, докато той я наблюдаваше с пресметлив и студен поглед.

— Запази си този измъчен поглед за Дери. Той е достатъчно млад, за да вярва на всичко.

Внезапно Ейнджъл започна да чува и вижда всичко в шумния бар, забеляза любопитните погледи на посетителите и червената светлина, която придаваше на Хоук сатанински вид. Нямаше никаква представа, каква игра играеше с нея.

Нито пък искаше да знае.

Достатъчно лошо бе, че кожата й се бе стоплила на всички места, на които я беше докоснал. Топлината беше започнала с успокояващия му допир, но след това беше прераснала в огън, какъвто Ейнджъл не бе изпитвала от три години.

Тя се обърна и тръгна към вратата, оставяйки го да държи копринения й шал — единственото нещо, което беше останало от нея, когато ръцете му се бяха стегнали, за да й попречат да си тръгне.