Елизабет Лоуел - Кехлибареният бряг

Тя погледна въдицата на стойката отляво на отворената врата на кабината. Беше готова за работа. Върхът й се превиваше от тежестта на примамката.

— Ето — промърмори тя под носа си. — Бих могла да я взема, да я хвърля случайно в погрешна посока и да разбия черепа на твърдоглавия си брат. Може би така ще му набия малко ум в главата.

Но Онор не се помръдна, за да вземе въдицата. Уморена, разтревожена, с чувството, че е преследвана и осъдена едновременно, тя крачеше, доколкото това беше възможно, по ограничената територия на кърмата на Тумороу. Започваше да съжалява, че не е на брега, за да може да мъмри брат си, без да си напряга гласа.

Изведнъж нещо, което приличаше на плитка правоъгълна кутия, изникна от водата на по-малко от тридесет фута от лодката. Джейк изплува точно зад кутията.

— Открих я! — извика той.

Кайл се усмихна въпреки разранените си устни и вдигна бутилката с вода В знак на поздрав. Преди да успее да събере достатъчно сили, за да изрече поздравления на глас, някой друг го направи.

— Отлично, приятел! А сега я донеси на брега, преди да ми се наложи да застрелям госпожица Донован.

Онор се обърна по посока на гласа.

Двеста фута над Кайл, Пьотър Резников стоеше приведен на билото на стръмния склон. В ръцете си държеше снайперистка пушка.

Мерникът беше насочен към нея.

— Не се движете, моля — извика Резников, а гласът му се носеше с лекота по склона и над водната повърхност. — На този етап ще бъде жалко да се случи инцидентна смърт, но откакто падна Берлинската стена, съм съжалявал стотици пъти. Ще го преживея още веднъж. Обаче госпожица Донован — не. Джейкъб, ако сложиш ръцете си под водата, ще застрелям прекрасната ти любовница. Разбрахме ли се?

Джейк разбираше прекрасно. В момента беше толкова безпомощен, колкото и Кайл.

— Разбирам.

— Отлично. Докато има разбирателство, няма да има нужда от смърт. Госпожице Донован, направете една крачка напред и затворете вратата на кабината. Направете само това. Нищо повече.

— Направи го спокойно, Онор — подвикна Джейк. — Няма задна мисъл. Петя се притеснява да не се добереш до радиото. Накарай го да се почувства по-добре.

Онор не можеше да види дали мерникът на снайпера я следва, но беше сигурна, че беше така. Тя дръпна вратата и я затръшна.

— Останете в моето полезрение, госпожице Донован — разпореди Резников. — Ако не го направите, със сигурност ще убия любовника и брат ви. А това ще бъде жалко и съвсем ненужно.

Тя трепна и престана да крои планове за скачане през борда, извън полезрението на Руснака.

— Джейкъб, донеси кутията на брега. Помни, че виждам ръцете ти през оптическия мерник, а ти не можеш да бъдеш сигурен къде е насочено вниманието ми.

Джейк вече беше го проумял. Но все още не беше решил как да се добере до този мерник и да грабне снайпера, преди Резников да застреля някой от тях.

Джейк бавно обгърна кутията с двете си ръце. После я ритна с крак и я блъсна пред себе си по водата.

— Първоначално бях разтревожен от присъствието ти — поясни Резников на Джейк. — Ти си опасен враг. Впоследствие реших, че за нас е голям късмет да бъдеш тук. Достатъчно си опитен, за да не загубиш контрол и да ме подтикнеш да убия някого. Знаеш, че смъртта е безсмислена, за когото и да е от нас. Нужна е само Кехлибарената стая. Донеси ми я, Джейкъб.

Имаше голяма вероятност Резников да казва истината, че няма да убие никого, освен ако не го насилят. Но Джейк не искаше да залага ничий живот на една обикновена вероятност. Особено този на Онор.

— Бавно, приятел — предупреди Резников, когато водата стигна до кръста на Джейк, който буташе кутията пред себе си. — Трябва непрекъснато да виждам ръцете ти. Не сваляй плавниците, когато стигнеш брега.

— Защо? — попита Джейк, когато нагази във вода до коленете. — Трудно ми е да вървя с тях, а ти така или иначе ме държиш на прицел.

— Да. Приятна мисъл, нали? Остави плавниците на мястото им. Можеш да свалиш водолазния цилиндър.

— Опасяваш се, че куршумът ще рикошира в кислородната бутилка? — попита Джейк.

— Това е възможно, да?

Ругаейки, Джейк излезе на брега толкова шумно и непохватно, колкото изобщо беше възможно. Което не беше много трудно. Големите плавници бяха предназначени за гмуркане, а не за разходки по скалист бряг. Докато се суетеше да свали кислородната бутилка и маската, той се стараеше да не поглежда към Кайл.

Джейк беше сигурен, че братът на Онор ще се опита да направи нещо. Молеше се само Кайл да е достатъчно разумен, за да изчака Резников да слезе по склона, за да провери кехлибара. Дотогава имаха минимален шанс да се докопат до руснака, без междувременно някой от тях да бъде убит.