Ерик стрелна Амбър с изненадан поглед.
— Вярно ли е?
— Аз разбирам трите части на предсказанието по-добре от всеки друг — каза Амбър. — Нито една от тях не се е сбъднала.
— Може би все пак ще трябва да го изкормя като сьомга — промърмори Ерик.
— Внимавай да не излезе, че така подписваш собствената си смъртна присъда — предупреди го Амбър със спокойствие, каквото далеч не изпитваше.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти трябва да отидеш на север, за да браниш Уинтърланс от викингските набези. Но ако не си тук, братовчедите ти ще завземат Стоун Ринг.
Ерик погледна Касандра.
— И без моите предсказания знаеш амбициите на своите братовчеди — сухо каза гадателката. — Бяха толкова сигурни, че лейди Ема ще умре, без да остави наследник на Робърт, че още преди смъртта й започнаха да се бият помежду си за властта над Стоун Ринг, Сий Хоум, Уинтърланс и останалите владения на Робърт.
Без да каже и дума, Ерик отмести очи към Амбър.
— Дънкан се смята за могъщ воин — обясни му тя. — Може да ти бъде много полезен.
Погледът й следеше изпитателно лицето му изпод притворените й клепки. Питаше се дали наистина се вслушва в думите й или просто се преструва, ала без да го докосне нямаше как да разбере със сигурност. На лунната светлина очите му трепкаха със забулен блясък като очи на вълк.
— Продължавай — каза той.
— Дай му време да оздравее. Ако паметта му не се върне, той ще ти даде обет за вярност и подчинение.
— Значи според теб той е саксонски или шотладски свободен рицар, който си търси могъщ господар?
— Доста такива рицари се присъединяват към теб.
— Така е — измърмори Ерик.
Касандра понечи отново да се възпротиви, но той я изпревари и се обърна към Амбър.
— Ще ти дам две седмици, докато проуча миналото на непознатия. Но само ако ми отговориш на един въпрос.
Амбър зачака въпроса със затаен дъх.
— Защо толкова се безпокоиш за съдбата на мъжа, когото си нарекла Дънкан? — попита Ерик.
Гласът му бе спокоен, но в очите му имаше опасен блясък.
— Когато докоснах Дънкан… — Думите замряха в гърлото й.
Ерик мълчеше и чакаше.
Под прикритието на дългите свободни ръкави Амбър стисна юмруци. Опитваше се да намери начин да му обясни, че според нея в ръцете му е попаднал един от най-добрите воини, раждани някога.
— Дънкан няма спомени — каза бавно тя, — ала съм готова да се закълна, че с меч в ръка той е един от най-великите воини в света — Достоен да се мери дори с теб, Ерик, когото хората наричат не само Магьосника, но и Непобедения.
Касандра и Ерик се спогледаха многозначително.
— С Дънкан на своя страна ти би могъл да отстояваш властта си над земите на лорд Робърт дори ако викингите, норманците и братовчедите ти се съюзят срещу теб — заяви уверено Амбър.
— Може би — каза Ерик. — Но се боя, че твоят велик тъмен воин е от хората на Доминик льо Сабр или на Шотландския дук.
— Може и да си прав. Но не и ако паметта на Дънкан не се върне. — Амбър си пое дълбоко дъх. — Тогава той ще бъде твой.
Възцари се тишина, в която Касандра и Ерик обмисляха внимателно предложението й.
— Колко си безжалостна, малката ми — каза накрая Ерик като се ухили. — От теб би излязъл чудесен ловджийски сокол.
И той се засмя.
Касандра обаче не се засмя.
— Сигурна ли си, че Дънкан няма да си върне паметта?
— Не — отвърна Амбър.
— А ако си я върне?
— Ще разберем дали е приятел или враг. Ако се окаже приятел, Ерик ще разполага с безценен съюзник. Струва си да се рискува, нали?
— А ако се окаже враг? — попита Ерик.
— Поне няма да ти тежи на съвестта, че си постъпил като страхливец, убивайки един беззащитен човек, поразен от мълния.
Ерик се обърна към Касандра.
— Мадам?
— Това не ми харесва.
— Защо?
— Предсказанието — лаконично отговори тя.
— Ти какво би ме посъветвала да направя? — попита той.
— Да отнесеш непознатия в гората и да го оставиш някъде гол, както си го открил, за да намери сам пътя си.
— Не! — възкликна Амбър, преди да успее да се сдържи.
— Защо? — попита Касандра.
— Той е мой.
Яростта в тихия й глас сепна останалите. Ерик извърна очи към Касандра. Тя гледаше Амбър така, сякаш я виждаше за пръв път.
— Кажи ми нещо — предпазливо каза възрастната жена. — Какво почувства, когато го докосна за пръв път?
— Изгрев — прошепна Амбър.
— Какво?
— Беше като изгрев след безкрайно дълга нощ.
Касандра затвори очи и се прекръсти.
— Ще се допитам до моите рунически плочки — каза тя.
Читать дальше