Елизабет Лоуел - Недокоснатата

— Да — кимна Доминик. — Боя се, че си права. Страданията на Дънкан вече започнаха.

Саймън сведе поглед към норманката с виолетови очи, която изтръгваше от арфата толкова тъжни звуци.

— Никакви весели мелодии ли не знаеш? — попита той. — Това може да разплаче и камък.

Ариана го погледна и остави арфата, без да каже и дума.

— Дънкан! — каза Доминик.

Гласът му бе тих, но повелителен. Дънкан вдигна очи от камъка, скрит зад шепите му.

— Не мога да гледам как умираш. Освобождавам те от всички твои клетви към мен — заяви Доминик. — Бракът ти с Амбър е действителен. И такъв ще си остане.

Пръстите на Дънкан стиснаха веригата на медальона и той подскочи на масата. Очите му отново се взряха в кехлибара. Камъкът бе замъглен, сякаш беше запотен от дълго стискане в човешка длан.

Но той го беше докоснал само веднъж. И бе почувстват толкова огромна мъка, че се бе свлякъл на колене.

Оттогава внимаваше да не го докосва.

— От никакви клетви не съм освободен — каза Дънкан.

И в гласа, както и в очите му, нямаше дори искрица живот. Решителност обаче имаше.

— Не ставай глу… — поде Доминик.

— Без съюзник в Стоун Ринг — продължи Дънкан, пренебрегвайки опита му да се възпротиви, — Блакторн скоро ще бъде във война със Спорните земи.

Доминик искаше да отрече. Ала не можеше. Отчаяно се нуждаеше от съюзници, защото не можеше да си позволи да наеме още рицари, преди да е възродил Блакторн от руините, в които го бе превърнат предишният господар.

— Без зестрата на Ариана аз не мога да задържа Стоун Ринг — каза Дънкан. — И ти не би могъл да ми дадеш пари, без да оглозгаш Блакторн до кости.

Единственият отговор на Доминик бе едно сподавено проклятие.

— След пет дни аз ще се оженя за Ариана — заключи Дънкан.

— Не! Няма да те оставя тук полумъртъв — мрачно заяви Доминик. — Или още по-лошо.

— Ти нямаш думата по този въпрос. Вече не си мой господар.

— Ще откажа да подпечатам акта за анулиране.

— Това е само формалност — каза с безразличие Дънкан. — Църквата няма да обърне внимание. Капеланът на крепостта ще ни ожени. Аз съм господар на тази крепост, не ти.

Доминик отвори уста да се възпротиви, но Мег го спря, като го улови за китката.

Дънкан не забеляза това. Той отново се взираше в кехлибара, потънал бе в мъгливите му глъбини. Понякога му се струваше, че там вижда Амбър.

Понякога…

Тих крясък на сокол огласи стаята. Странно кротък и напевен за такава свирепа птица, звукът увисна във въздуха като светлина, превърната в музика.

Дънкан вдигна поглед.

Пред него стоеше Ерик. На китката му бе кацнал неговия необикновен сокол.

— Аз ще ти дам пари, достатъчни да покрият зестрата на Ариана — каза той.

За миг в очите на Дънкан трепна искрица живот. Сетне угасна, потапяйки го в още по-черен мрак.

— Много щедро от твоя страна — глухо промълви той, — но барон Дегер ще обяви война, ако дъщеря му бъде отхвърлена от едно шотландско копеле. В крайна сметка резултатът ще е същият — Блакторн ще загине заради една престъпена клетва.

Ерик погледна Доминик. Друидския вълк кимна с неохота.

— Дегер побесня, задето го принудиха да омъжи дъщеря си за един рицар без име и потекло — бавно каза той. — Ако Дънкан отхвърли Ариана, баронът ще обяви война и на двама ни. И ще има благословията на крал Хенри.

— Двамата с Ариана ще се оженим след пет дни — настоя Дънкан. — Вече е все едно. Амбър си отиде.

Настъпи пълна тишина, нарушавана само от пращенето на огъня и далечния вой на вятъра. После Ариана отново взе арфата си. Мелодията, която засвири, изразяваше с невероятна точност настроението в стаята. Скръб и безсилен гняв. Ледена примка, която се затяга все повече, прегризвайки живота и надеждата с жестоките си зъби.

Саймън отмести поглед от брат си към недостъпната норманска наследница. Устните му се свиха в мрачна черта. Сетне той се обърна отново към Доминик и заяви:

— Аз ще се оженя за норманката.

Дънкан не вдигна очи, ала арфата издаде няколко стреснати, нестройни звуци и замлъкна.

— Какви ги говориш?! — възкликна Доминик.

— Ще го представим пред хората като брак по любов — продължи Саймън, като натърти иронично на последните думи. — Взаимно привличане между сърцата, завършило с бягство и тайна женитба. Престъпили сме волята и на английския крал, и на норманския баща. В името на любовта, естествено.

Сарказмът в гласа му накара Мег да трепне, но от устните й не излезе и дума.

— Какво ще кажеш? — обърна се Ерик към Доминик.