Елизабет Лоуел - Недокоснатата

— Моето наказание ще бъде да гледам какво става с Амбър. Само един Посветен може да разбере колко сурово е то.

Доминик хвърли поглед към Касандра. Тя кимна, но не този жест, а болката, сгърчила устните й, му каза онова, което искаше да узнае.

— Ами наказанието на Дънкан? — попита той, като се обърна отново към Ерик. — Защото подозирам, че ти би искал той също да бъде наказан.

Соколът отвън нададе остър писък, едновременно ликуващ и яростен.

Усмивката на Ерик бе жестока като крясъка на птицата.

— Ерик! — извика Амбър. — Дънкан не разбира! Не е виновен!

— Дънкан пръв ще получи своето наказание — меко промълви Ерик, без да откъсва поглед от Друидския вълк. — Но когато го разбере, ще бъде твърде късно да стори каквото и да било, освен да се самобичува, задето е бил такъв глупак.

Тишина изпълни салона. Доминик продължаваше да изучава Ерик с очи, блестящи като живак.

— Ще преживее ли Дънкан това „наказание“? — попита той.

— Не знам.

— Може ли да го преживее?

— Не знам.

Доминик притисна лекичко острието към гърлото на Ерик.

— Какво знаеш, горд лорде? — попита тихо той.

— Че Дънкан и Амбър са свързани по необичаен начин. Отричайки се от нея, той се отрича от себе си. Унижавайки нея, унижава себе си. Наранявайки я…

— Наранява себе си — прекъсна го рязко Доминик. — Дънкан може да преживее болката. Не може обаче да оцелее в Спорните земи, ако не разполага с пари да купи рицари.

— Амбър е в кръвта на Дънкан — каза Ерик. — Кажи ми, колко дълго може да живее човек без кръв? Колко дълго ще иска да живее?

Доминик погледна Дънкан. Шотландския чук им бе обърнал гръб и очевидно не проявяваше никакъв интерес към разговора им и към съдбата на Ерик.

После Друидския вълк погледна Амбър. Бледността на лицето й и неприкритият страх в очите й му казаха повече, отколкото бе нужно. С едно-едничко ловко движение Доминик прибра меча си в ножницата.

— Дължиш ми живота си — каза той. — Използвай го, за да помогнеш на Дънкан. Той ми трябва жив и господар на Стоун Ринг. Само по този начин може да се избегне войната.

Ерик не каза нищо.

— Аз проявявам милост към някого само веднъж — добави хладно Доминик. — Ако избухне война, ти ще умреш. Имаш думата ми.

Ерик продължаваше да лежи неподвижно на пода, стиснал меча си. Знаеше, че може да атакува Доминик, навярно дори да го убие — и със сигурност да умре сам след това, — или да приеме предложените условия.

— Ако Познанието може да помогне на Дънкан — каза той, — той ще получи помощ.

Тихият смях на Касандра сепна всички в салона.

— Ти наистина си достоен да носиш Друидския вълк, лорд Доминик — хладно каза тя.

Доминик изви черната си вежда и в отговор каза само:

— Имате седем дни да намерите разрешение за проблема на Дънкан. След това ще подпечатам акта за анулиране на брака и ще става каквото ще става.

— Само седем дни?

— Да.

— Дадено — кимна Ерик и скочи пъргаво на крака, с меч в ръка.

Саймън се хвърли към него със същата светкавична бързина. Ерик се усмихна леко, прибра меча си и се обърна към Доминик.

— Имаш думата ми — каза той. — Амбър ще го потвърди.

— Не е необходимо — заяви Доминик.

— Напротив. Това ще увери Касандра, че думата ми е дадена доброволно и следователно трябва да бъде зачитана от всички Посветени.

Доминик вдигна вежди и мълчаливо си обеща, че следващия път, когато Мег реши да му изнася урок за Посветените, ще я слуша по-внимателно.

— Сестро — каза Ерик, като протегна ръка.

— Върви — прошепна Касандра на Амбър. — Вземи подаръка, който Друидския вълк счете за нужно да ти даде.

Амбър пристъпи неуверено напред. Но вместо да поеме ръката на Ерик, тя се хвърли на врата му и го прегърна отчаяно, сякаш той бе за нея котва в бурно море. В отговор Ерик я притисна към себе си. Горещите й сълзи опариха шията му.

— Обичам те, братко — промълви Амбър.

— И аз те обичам, сестрице, затова ще удържа на думата си.

— Да — каза тя, като потръпна от силата на чувствата му, преливащи в нея. — Усещам. Ти искаш това дяволски силно.

После го пусна, но макар вече да не го докосваше, остана плътно до своя новооткрит брат.

Ала човекът, от когото очите й не можеха да се откъснат, бе Дънкан. Искаше да отиде при него, да го прегърне, да се увери по своя си начин, че наистина е жив.

Но откакто пощади живота на Ерик, той не я бе погледнал нито веднъж.

Саймън прибра меча си, изваден в мига, в който Доминик беше прибрал своя. Дънкан преметна чука през рамо. Доминик отиде до Мег и й се усмихна нежно.