Колийн Маккълоу - Жертвеният жребец

Бибул. С него се започна, с обсадата на Митилен от Лукул на остров Лесбос преди трийсет и три години. Бибул. Толкова дребен и толкова злобен, че Цезар го беше вдигнал върху един шкаф и го бе направил за посмешище пред всички.

Лукул. Той водеше обсадата на Митилен. Бе пуснал слуха, че Цезар измъкнал цяла флотилия от развратния стар цар на Витиния, като лично задоволил половия му нагон — слух, който добрите люде използваха години по-късно в кампанията си за злепоставяне на Великия мъж във Форума на Рим. Нищо, че други мъже ядяха изпражнения и изнасилваха дъщерите си — Цезар бил продал ануса си на цар Никомед за една флотилия. Тези обвинения отпаднаха поради липса на доказателства и благодарение на няколко разумни съвета от майка му. Тъкмо Лукул да измисли това — човек с толкова отвратителни пороци. Лукул, любовникът на Луций Корнелий Сула.

Сула, който като диктатор освободи Цезар от ужасната длъжност на жрец, наложена му на тринайсетгодишна възраст от Гай Марий — длъжност, която не му даваше право да докосва оръжие и да става свидетел на убийства по време на война.

Сула го освободи въпреки волята на мъртвия вече Марий, след това го изпрати с едно муле да помага на Лукул в Митилен. Деветнайсетгодишният Цезар не спечели симпатията на пълководеца си. Когато се стигна до битка, Лукул го остави незащитен под вражеските стрели. Цезар обаче излезе от това положение увенчан с корона цивика — венец от дъбови клонки, давана като награда за изключително храбри постъпки по време на битка. Тя се присъждаше толкова рядко, че отличеният с нея я носеше до края на живота си при официални събития и всички присъстващи трябваше да стават и да го аплодират. Как само мразеше Бибул това аплодиране всеки път, когато Цезар влезеше в сената! Дъбовият венец даде на Цезар и правото да стане член на сената, макар че тогава той бе едва на двайсет години. Другите мъже трябваше да чакат до трийсетата си годишнина. Цезар обаче и без това беше сенатор — главният жрец на Юпитер автоматично получаваше тази привилегия, а той бе такъв до момента на освобождаването му от Сула. Това означаваше, че Цезар е бил сенатор по време на трийсет и осем от петдесет и двете години на живота си.

Амбицията му бе да спечели всеки държавен пост, когато достигне необходимата възраст, винаги с абсолютно мнозинство на гласовете — и без подкупи. Е, той и нямаше как да дава подкупи, защото добрите люде бяха готови да се нахвърлят върху му при най-малкия повод. Постигна амбицията си, както се полагаше за един мъж от Юлиите, преки потомци на Венера по линия на сина й Еней. Още повече, когато този мъж бе и потомък на Марс по линия на сина му Ромул, основателя на Рим. Марс и Венера — Арес и Афродита.

Макар че вече бяха минали шест нундини оттогава, Цезар все още си представяше ясно онази своя статуя, издигната на главния площад в Ефес, и надписа й: ГАЙ ЮЛИЙ ЦЕЗАР, СИН НА ГАЙ, ПОНТИФЕКС МАКСИМУС, ИМПЕРАТОР, ДВА ПЪТИ КОНСУЛ, ПОТОМЪК НА АРЕС И АФРОДИТА, БОГОИЗБРАН И СПАСИТЕЛ НА ЧОВЕШКИЯ РОД.Разбира се, на площада на всеки град между Олисипон и Дамаск бе стояла статуя на Помпей Велики (всичките сринати след поражението му при Фарсал), но той не можеше да претендира за никакъв божествен произход, още по-малко, че е потомък на Арес и Афродита. О, под всяка статуя на римски завоевател пишеше неща като БОГОИЗБРАН И СПАСИТЕЛ НА ЧОВЕШКИЯ РОД!За жителите на Изтока тези ласкателства бяха нещо напълно нормално. Важното тук бе произходът на Цезар, произход, с какъвто Помпей, пиценският гал, никога нямаше да може да се похвали. Единственият му по-значим предшественик бе Пик, богът, превърнат в кълвач. А произходът на Цезар беше описан върху статуята му, изложена пред цял Ефес. Това вече имаше значение.

Цезар почти не си спомняше баща си; той все беше зает с изпълнението на една или друга заповед на Гай Марий. Беше издъхнал, докато се навеждал да си завърже обувката. Странен начин да умреш — като си връзваш обувките. Така на петнайсет години Цезар бе станал глава на семейството. Отгледала го беше майка му — Аврелия Кота, строга, критична, сериозна, сдържана, но винаги готова да даде разумен съвет. Откъм сенатори родът на Юлиите бе доста беден, те едва намираха пари да задоволят изискванията на цензорите. Зестрата на Аврелия беше многоетажна къща в Субура, един от най-бедните квартали на Рим, и семейството бе живяло там до избирането на Цезар за върховен жрец и преместването му в Домус Публика, малък дворец, собственост на държавата.