Колийн Маккълоу: Жертвеният жребец

Как само се ядосваше Аврелия за невероятното му безгрижие, за равнодушието му към трупащите се дългове! И до какви страшни беди го беше докарала немотията! Сетне, след като завладя Галия на дългокосите, Цезар стана по-богат дори от Помпей Велики, а може би и от Брут. Нямаше по-богат римлянин от Брут, защото благодарение на родството си със Сервилий Цепион той беше станал наследник на златото от Толоза. Това го правеше много желана партия за Юлия, докато Помпей Велики не се влюби в нея. Цезар имаше по-голяма нужда от политическото влияние на Помпей, отколкото от парите на Брут.

„Юлия. Всичките ми любими жени са мъртви, две от тях, докато се опитваха да родят синове. Прекрасната малка Цинила, скъпата ми Юлия, и двете — едва на прага на зрелостта. Нито една от тях не ми е причинила дори най-малка тревога, освен със смъртта си. Каква несправедливост, каква несправедливост! Затварям очи и те идват: Цинила, жената на младостта ми; Юлия, единствената ми дъщеря. Другата Юлия, леля Юлия, съпругата на онова ужасно дърто чудовище Гай Марий. Нейният парфюм все още ме докарва до сълзи. Детството ми би било лишено от любов без нейните целувки и прегръдки. Майка ми, съвършеният политик, бе неспособна на такава нежност от страх, че любовта й може да ме развали. Тя ме смяташе за твърде горд, за твърде уверен в превъзходството си, страхуваше се, че ще бъда заслепен от властта.

Ала тях вече ги няма, моите любими жени. Сега съм сам.

Нищо чудно, че годините започват да ми тежат.“

Само боговете можеха да преценят кой е постигнал с по-голям труд успехите си, Цезар или Сула. Разликата вероятно бе нищожна. И на двамата се беше наложило да бранят своята дигнитас — личния си принос за славата на народа си, честта и общественото си положение, навлизайки с войските си в Рим. И двамата бяха станали диктатори — единственият пост в държавата, стоящ над демократичните принципи и закона. Разликата беше в това как са се държали след провъзгласяването им за такива. Сула бе обявил много достойни люде извън закона с прословутите си проскрипции, беше напълнил празната хазна благодарение на убийствата на богати сенатори и търговци от конническото съсловие и конфискуването на имуществата им. Цезар беше снизходителен, прощаваше на враговете си и позволяваше на повечето от тях да запазят собствеността си.

Добрите люде го бяха заставили да влезе в Рим. Съзнателно, нарочно — дори със задоволство! — бяха хвърлили Рим в гражданска война, само и само да не отстъпят на Цезар онова, което бяха дали щедро на Помпей. И най-вече правото да се кандидатира за консул, без да се явява лично в града. Щом някой мъж, притежаващ империум, пресечеше свещената граница на Рим, той губеше тази си власт и можеше да бъде съден. Добрите люде бяха готови да обвинят Цезар в измяна в момента, в който се лиши от империума си на управител на провинция, за да постави кандидатурата си за второ, напълно законно консулство. Той бе помолил да му разрешат да се кандидатира им абсенция , задочно. Желанието му беше съвсем разумно, но добрите люде блокираха обсъжданията на това предложение, както и постигането на каквото и да било взаимно съгласие. Когато всички възможности се изчерпиха, той последва примера на Сула и вкара войските си в Рим. Ала не за да запази главата си; животът му никога не се беше намирал в опасност. Присъдата на съда, управляван от марионетки на добрите люде, щеше да е много по-жестока — изгнание за вечни времена от Рим.

Измяна ли? Прокарването на закони за по-справедливо разпределяне на обществените земи на Рим? Измяна? Прокарването на закони, забраняващи на римските управители да ограбват провинциите си? Измяна? Разширяването на границите на Рим до естествената преграда по река Рейн и запазването по този начин на Италия и Нашето море от германите? Тези ли постъпки бяха държавна измяна? С тези закони и с тези действия ли бе предал страната си Цезар?

За добрите люде отговорът беше положителен. Защо? Как бе възможно? Защото според добрите люде тези закони и действия бяха обида към мос майорум — обичаите и традициите на предците. Тези закони и действия променяха завинаги Рим. Какво значение имаше, че промените ще са в името на общото благо, на сигурността на Рим, на щастието и просперитета не само на римляните, а и на поданиците в провинциите? Тези закони и действия се разминаваха силно със старите порядки, с начина на управление, оказал се добър за един малък град на средата на пътищата на солта в Централна Италия преди шестстотин години. Защо добрите люде не искаха да видят, че старите порядки вече не са подходящи за единствената велика сила на запад от Ефрат? Рим бе завладял целия Запад, но въпреки това много от управниците му като че ли все още живееха в недоразвития град — държава.