Колийн Маккълоу - Жертвеният жребец

Цезар го знаеше много добре, но погледна съсредоточено капитана, сякаш чуваше това за пръв път.

— Има три канала: Стеганос, Посейдеос и Таврос, броени отдясно наляво, като идваш откъм морето. Стеганос е наречен на скалите Свински гръб, разположени на края на нос Лохиас, където са дворците; Посейдеос се казва така, защото е разположен точно срещу храма на Посейдон; а Таврос носи името на скалите на Бичия рог на края на остров Фарос. По време на буря (за щастие тук това е рядкост) влизането в пристанищата е невъзможно. Ние, чуждестранните капитани, избягваме Евностското пристанище, там е пълно с плитчини и наноси. Както виждаш — продължаваше да обяснява капитанът, като разпери ръка, — подводните скали навлизат навътре в морето. Фарът е огромно облекчение за чуждестранните кораби и казват, че издигането му е струвало осемстотин златни таланта.

Цезар караше легионерите си да гребат; така хората му се упражняваха добре, не скучаеха и нямаха време за кавги. Никой римски легионер не обичаше да се отделя от тера фирма , твърдата земя, и повечето предпочитаха изобщо да не поглеждат зад борда на кораба през цялото пътуване. Кой знае какво дебнеше в дълбините?

Капитанът реши да влязат през протока Посейдеос, тъй като този ден водите там бяха най-спокойни. Застанал сам на носа, Цезар оглеждаше града. Той блестеше в ярки цветове, със златни статуи и колесници върху ослепителнобелите сгради, растяха палми и други дървета; ала беше разочароващо равен, ако не се смята зелен коничен хълм с височина около сто стъпки и скалист полукръг, висок само колкото да побере трибуните на голям театър. Цезар знаеше, че в по-стари времена този театър е бил крепост — Акрон, което означаваше „скала“.

Кварталите наляво от театъра изглеждаха значително по-богати от останалата част на града; това бе вътрешният град, реши Цезар — огромен комплекс от дворци, издигнати върху високи постаменти с тесни стълбища, градини и палмови горички. От другата страна на театъра — цитадела започваха кейовете и складовете на пристанището, разположени в полукръг чак до Хептастадиона — дълъг вълнолом от бял мрамор, свързващ острова със сушата. Представляваше непрекъсната стена само с два високи свода по средата, позволяващи преминаването на малки кораби между двете пристанища: Голямото и Евностското. В Евност ли бяха корабите на Помпей? От тази страна на Хептастадиона нямаше и следа от тях.

Поради равнинността на терена бе невъзможно да се преценят размерите на Александрия, но Цезар знаеше, че ако се смятат кварталите извън стените на стария град, тя наброява три милиона жители и е най-големият град в света. Между Сервиевите стени в Рим живееха един милион души, Антиохия имаше повече, но никой не можеше да се мери с Александрия, основана едва преди триста години.

Внезапно на брега закипя трескава дейност, изневиделица се появиха четирийсетина кораба, пълни с въоръжени мъже. „О, браво! — помисли си Цезар. — От мир към война за петнайсет минути.“ Някои от корабите бяха масивни квинквереми с издадени напред бронзови носове, порещи водата, имаше квадриреми и триреми 2 2 Би-, три-, квадрии квинквереми — кораби съответно с два, три, четири и пет реда весла. — Б.пр. , също с пригодени за морски битки носове, но около половината бяха по-малки, твърде ниски за плаване в открито море — корабчетата на бреговата стража, патрулиращи в седемте ръкава на река Нил, предположи Цезар. Докато се приближаваха към Александрия, не видяха нито едно от тях, но римската флотилия сигурно беше забелязана от зорък съгледвач. Това обаче все още не обясняваше бързата реакция при появата им.

Хм! Голямо посрещане. Цезар накара тръбача на кораба да свири сбор, сетне нареди да се дадат сигнали с флагчета, указващи на другите капитани да чакат следващи заповеди. Поиска от прислужниците си да му донесат официалната тога претекста , сложи дъбовия венец върху оредяващата си златисторуса коса и обу кафявите си сенаторски обувки със сребърни катарами, атрибут на висш курулен магистрат. Застана на средата на кораба до перилата на борда и изчака бързото приближаване на една лодка, на чийто нос стоеше едър грубоват мъж.

— С какво право влизаш в Александрия, римлянино? — изкрещя той, без да се приближава твърде много.

— С правото на всеки мирен мореплавател, който иска да купи вода и провизии! — извика в отговор Цезар.

— На седем мили на запад от Евност има извор, там можеш да вземеш вода! Нямаме излишни провизии за продан, върви си по пътя, римлянино!