Колийн Маккълоу: Жертвеният жребец

— Да не би да имаш някакво предчувствие, Цезаре? — намръщи се той.

— Аз не гледам на предчувствията като на някакво вътрешно глождене или нещо подобно, ако това имаш предвид. Предпочитам да ги схващам като… ъ… породени от неуловими мисловни процеси, които не осъзнавам, но въпреки това протичат. Искам просто да те предупредя да държиш очите си отворени за летящи свине и да се ослушваш за пеещи прасета. Ако видиш или чуеш нещо подобно или също толкова необичайно, знай, че нещо не е наред и имаш пълната власт да се заемеш с него в мое отсъствие.

На следващия ден, предпоследния на септември, Гай Юлий Цезар отплава с попътен вятър по река Кинд към Нашето море и после на югозапад. Три хиляди и двестате му ветерани и осемстотинте германски конници бяха натъпкани в трийсет и пет товарни плавателни съда. Бойните си кораби той остави за поправка.

Две нундини по-късно, точно когато дивият проконсул Калвин, ползващ се с неограничена власт, смяташе да отпътува за Антиохия, за да види на какво е заприличала Сирия след управлението на Метел Сципион, в Тарс пристигна вестоносец с почти издъхнал от препускане кон.

— Цар Фарнак се прехвърли от Кимерия със стохилядна войска и нахлу в Понт при Амис — съобщи човекът, когато възвърна способността си да говори. — Амис гори, а царят заяви, че смята да си върне всички земи на баща си от Малка Армения до Хелеспонт.

Калвин, Сестий, Брут и Квинт Филип бяха потресени.

— Поредният Митридат Велики — измърмори мрачно Сестий.

— Съмнявам се — възрази Калвин, след като се отърси от изненадата. — Сестий, ние с теб потегляме начело на войската. Ще вземе Квинт Филип, а Марк Брут ще остане в Тарс да управлява. — Той се обърна към Брут с такова заплашително изражение, че другият мъж отстъпи. — Колкото до теб, Марк Бруте, слушай ме добре: никакво събиране на дългове в наше отсъствие, ясно ли е? Може да имаш пропреторски империум, но ако използваш услугите дори само на един ликтор, за да заставиш някого да връща заеми, кълна се, че ще те обеся за топките.

— Освен това — добави Сестий — в момента Киликия не разполага с опитна войска именно по твоя вина, затова основното ти задължение ще е събирането и обучението на войници, чуваш ли? — Обърна се към Калвин: — Ами Цезар?

— Той поиска да му изпратя Трийсет и седми и Трийсет и осми, но аз не смея, Сестий. А и не съм сигурен, че ще одобри, ако лишим Анатолия от всички опитни легиони. Затова ще му изпратя Трийсет и седми, а Трийсет и осми ще вземем на север. Ще тръгнем направо от Киликийската порта, след това ще отидем в Евзебия Мазака при цар Ариобарзан и ще го накараме да ни осигури още войници, независимо колко е обедняла Кападокия. Ще изпратя вестоносец при цар Дейотар в Галатия със заповед да събере всеки, който е способен да държи копие, след това да ни изпрати войската при река Халис под Евзебия Мазака. Двама пратеници ще тръгнат към Пергам и Никомедия. Квинте Филипе, намери писари, бързо !

Макар че вече бе взел твърдо решение, Калвин се тревожеше за Цезар. Великия мъж го беше предупредил за очакваната опасност от Анатолия, но сигурно подобни предчувствия го караха да иска и двата легиона в Александрия. Ако получи само единия, това може да провали плановете му за бързо настъпление към провинция Африка. Затова Калвин изпрати писмо в Пергам на друг от синовете на Митридат Велики, който не приличаше на Фарнак.

Този Митридат се беше съюзил с римляните по време на Помпеевата кампания за прочистване на Анатолия след трийсетгодишната война на Рим с баща му. Помпей го бе възнаградил с плодородните земи около Пергам, столицата на провинция Азия. Този Митридат не беше цар, но в границите на сатрапията си не се подчиняваше на римските закони. Така бе станал клиент на Помпей и по силата на тази връзка му беше помагал във войната срещу Цезар. След битката край Фарсал обаче той бе изпратил учтиво писмо до Великия мъж със смирена молба за прошка и за привилегията да бъде вече Цезаров клиент. Това развесели, но и очарова Цезар. Той отвърна в същия изтънчен стил и уведоми Митридат Пергамски, че вече му е простено и че има осигурено място сред клиентите на Великия мъж — но също и че трябва да е готов да служи на новия си покровител, когато се наложи.

Сега Калвин написа:

„Ето ти възможност да служиш на покровителя си, Митридате. Не се съмнявам, че и ти не по-малко от нас си разтревожен от нахлуването на твоя полубрат в Понт и жестокостите, извършени от него в Амис. Това е недостойно и обидно за човешкия род. Войната е необходимост и понякога е неизбежна, но всеки цивилизован пълководец е длъжен да не замесва мирни граждани във военните действия и да не допуска извършването на физическо насилие върху тях. Цивилните може да гладуват или да загубят домовете си — това е едно от последствията на войната, ала съвсем различно е да изнасилваш жени и момичета, докато умрат, да изтезаваш и да осакатяваш невинни мъже само за удоволствие. Фарнак е варварин.