Колийн Маккълоу - Жертвеният жребец

— Ако заемоискателите са съгласни на грабителските ви условия, значи не са достатъчно надеждни, за да им се отпусне заем, знаеш го. Основната ти болка, Бруте, всъщност е, че забраних на римските лихвари да използват войската и ликторите за насилствено събиране на заемите.

Този разговор се повтаряше поне по веднъж на ден.

Брут създаваше доста ядове На Цезар, който го беше взел под крилото си след Фарсал заради привързаността си към майка му, Сервилия, и от чувство за вина за разтрогването на годежа на Брут с Юлия, за да я омъжи за Помпей — това бе разбило сърцето на Брут и той много добре го знаеше. Ала при помилването му при Фарсал Великия мъж нямаше ни най-малка представа какъв човек е Брут. Той познаваше един младеж отпреди дванайсет години. Нямаше представа, че онзи пъпчив момък, сега пъпчив трийсет и шест годишен мъж, бе страхливец на бойното поле, но лъв, щом трябваше да защитава богатството си. Никой не бе посмял да каже на Цезар онова, което знаеха всички — че Брут беше хвърлил меча си при Фарсал, без да го изцапа и с капка кръв, а след това се бе крил в блатата, за да се появи в Лариса и да моли за прошка заедно с първата група Помпееви „републиканци“. „Не — мислеше си Калвин, — този проклет Брут никак не ми се нрави и с удоволствие бих се отървал от него. Да се нарича «републиканец», какво безочие! Това е просто едно гръмко име, с което той и съучастниците му оправдават гражданската война, към която тласнаха Рим.“

Брут се изправи:

— Цезаре, имам ангажимент.

— Ами, върви тогава — отвърна спокойно Великия мъж.

— Да не би да има среща с онзи долен червей Матиний, който ни следва дотук? — попита Калвин, след като Брут излезе.

— Страхувам се, че да. — Цезар присви лукаво сините си очи. — Бъди спокоен, Калвине! Скоро ще се отървем от Брут.

Калвин се усмихна:

— Какво смяташ да правиш с него?

— Да го оставя при управителя в Тарс, където е следващата ни и последна спирка. Не се сещам за по-тежко наказание за Брут от това да го оставя да работи за Сестий, който никога няма да му прости, че отне два от киликийските му легиони и ги изпрати на Помпей.

Цезар даде заповед за заминаване и събитията се развиха съвсем бързо. На следващия ден той отплава от Родос за Тарс с два легиона и около три хиляди и двеста ветерани, събрани от остатъците на най-старите му легиони, най-вече от Шести. Водеше и осемстотин германски конници с любимите им ремски коне и малък отряд уби, които се сражаваха с копия редом с германите.

Съсипан от своеволията на Метел Сципион, Тарс се справяше едва-едва под управлението на Квинт Марций Филип. Той беше малкият син на Цезаровия племенник и тъст на Катон, Луций Марций Филип, вечно неутрален в политиката и известен епикуреец. След като похвали младия Филип за добрата работа, Цезар върна Публий Сестий на курулното кресло като управител и назначи Брут за негов легат, а Филип за проквестор.

— Трийсет и седми и Трийсет и осми се нуждаят от почивка — рече той на Калвин. — Издигни лагер сред хълмовете над Киликийската порта за шест нундини, след това ми ги прати в Александрия с бойна флотилия. Ще ги изчакам там, сетне продължавам на запад, за да изхвърля републиканците от провинция Африка, преди да са се разположили твърде удобно.

Калвин беше висок, русокос мъж със сиви очи. Наближаваше петдесетте. Той не коментира заповедта, тъй като всяко решение на Цезар в крайна сметка се оказваше правилно. От присъединяването си към Великия мъж преди година той бе видял достатъчно, за да разбере, че ако човек има поне малко ум в главата и иска да благоденства, трябва да се държи здраво за този човек. Макар че беше консервативен политик и смяташе да подкрепи Помпей, той бе предпочел Цезар, защото сляпата омраза на Катон и Цицерон го отблъскваше. Затова в Брундизиум беше помолил Марк Антоний да бъде прехвърлен при Великия мъж. Антоний съзнаваше, че Цезар ще приветства горещо подкрепата на един бивш консул от ранга на Калвин, и затова склони веднага.

— В Тарс ли да остана, докато ме повикаш, Цезаре?

— Изборът е твой, Калвине. Ти си моят „див проконсул“, ако може да съществува такъв звяр. Като диктатор аз имам власт да давам империум, затова сега ще събера трийсетте ликтори за свидетели и ще издам закон, който ти дава неограничена власт във всички земи на изток от Гърция. Така ще разполагаш с по-големи правомощия от управителите в собствените им провинции и ще можеш да командваш всички войски в района.