Колийн Маккълоу: Жертвеният жребец

Цезар беше преминал в провинция Азия през Хелеспонт преди три нундини. След това бе обиколил егейското крайбрежие, за да види резултатите от безчинствата на републиканците при трескавото им търсене на пари и кораби. Плутократите и публиканите, събиращи данъци, бяха лишили храмовете от най-ценните им богатства. Съкровищниците на банките бяха разбити и изпразнени. Управителят на Сирия Метел Сципион бе останал в Азия по пътя си към войските на Помпей в Тесалия и беше наложил незаконни данъци за всичко: прозорци, колони, врати, роби, безимотни, зърно, добитък, оръжия, обсадни оръдия и прехвърляния на имоти. Когато това се оказало недостатъчно, той наложил и събрал данъци за десет години напред, а ако някой се противопоставел, го екзекутирал.

Макар че вестите, достигащи в Рим, засягаха повече темата за божествения произход на Цезар, отколкото тези събития, сегашният поход на Великия мъж имаше за цел както установяването на фактите, така и финансовото облекчаване на ограбената провинция. Той разговаряше с градски управници и изтъкнати търговци, прогонваше публикани, отменяше всякакви данъци и такси за пет години напред, издаваше заповеди за връщане на намерените в противниковия лагер при Фарсал съкровища на храмовете, от които бяха иззети, и даваше обещания за конкретни мерки за подпомагане на мизерстващата провинция Азия веднага щом установи стабилна власт в Рим.

Точно затова, мислеше си Гней Домиций Калвин, докато го гледаше как чете документите, затрупали бюрото му в Родос, жителите на провинция Азия смятаха Цезар за бог. Последният управител на Азия, който бе имал представа от търговия, бе Сула, чиято изключително справедлива система за облагане бе отменена преди петнайсет години не от друг, а от самия Помпей Велики. „Може би — размишляваше Калвин — човек трябва да има много древен патрициански произход, за да си даде сметка за задълженията на Рим към провинциите му. Останалите не сме свързани толкова здраво с миналото, затова живеем в настоящето, без да се замисляме за бъдещето.“

Великият мъж изглеждаше много уморен. О, беше стегнат и бодър както винаги, но определено изглеждаше състарен. Тъй като никога не докосваше вино или изтънчени лакомства, той бе лишен от порока на чревоугодничеството. Нужни му бяха само няколко часа сън, за да се чувства бодър. За съжаление имаше твърде много за вършене, а не се доверяваше достатъчно на помощниците си, за да им прехвърли някои от задълженията си.

„Брут — мислеше мрачно Калвин, който ненавиждаше този човек — напълно оправдава това отношение. Може да е корифей на търговските дела, но цялата му енергия е насочена към частната му лихварска фирма и съдружниците му Матиний и Скапций. Би трябвало да я нарекат «Брут и Брут»! Всеки жител на провинция Азия, който се ползва с някакво обществено положение, дължи на Матиний и Скапций милиони. Царете Дейотар на Галатия и Ариобарзан на Кападокия също са затънали. Брут не престава да го изтъква, а Цезар мрази да му се натяква.“

— Десет процента лихва просто не е човешко — мърмореше Брут. — Как можеш да поставяш такъв праг и да ощетяваш честните римски търговци?

— Римски търговци, които дават заеми при по-големи лихви, са безскрупулни използвачи — отговаряше Цезар. — Четирийсет и пет процента лихва, Бруте, е престъпление ! Точно такава са поискали твоите храненици Матиний и Скапций от саламинийците в Кипър; после са ги оставили да мрат от глад, тъй като не били в състояние да се издължат! Ако искаме провинциите ни да допринасят за благосъстоянието на Рим, трябва да направим така, че и те да просперират.

— Лихварите не са виновни, хората, които искат заеми, доброволно се съгласяват на по-големи лихви — продължаваше да настоява Брут с обичайната си упоритост, която проявяваше винаги щом станеше дума за финансови дела. — Дългът си е дълг и трябва да се изплати според договорените условия. А ти искаш да изкараш това незаконно!

— Отдавна трябваше да е обявено за незаконно. Ти си известен със съкратените си съчинения, Бруте. Кой Друг е в състояние да събере целия Тукидид в две страници? Опитвал ли си да резюмираш дванайсетте плочки в една? Ако подкрепата ти за чичо ти Катон е подтикната от толкова голямо уважение към мос майорум спомни си, че конституцията, записана на дванайсетте плочки, изрично забранява взимането на каквато и да било лихва при даване на заем.

— Те са писани преди шестстотин години — изтъкваше Брут.