Пол Дохърти - Душегубеца

Ребека взе наметалото и тояжката си и излезе на все още пустия площад. После се обърна наляво и понечи да тръгне, но изведнъж спря и се облегна на стената на кръчмата, за да не падне. За няколко мига Дънмоу изчезна и пред очите й се появи някаква необятна заснежена пустош, в чийто край се издигаше мрачна зелена гора. В ушите й отекна звън на оръжия.

— Добре ли сте, мистрес Ребека?

Тя отвори очи. Симнъл, клисарят, почти беше наврял тлъстото си, бледо лице, обрамчено от светлоруса коса, в нейното и загрижено се взираше в нея.

— Да, да. Всичко е наред.

Той я сграбчи за ръката.

— Сигурна ли сте, мистрес?

Симнъл се усмихна, разкривайки ред почернели зъби. Ребека усети лошия му дъх и едва се сдържа да не потръпне.

— Търся баща ви — заекна клисарят.

— Аз също.

— Имам нужда от помощта му — продължи Симнъл.

Едва сега девойката забеляза, че клисарят е крайно развълнуван.

— Моята Марго изчезна.

Стомахът на Ребека се сви. Тя си спомни Марго — тъмнокоса девойка с пищно тяло, весела душа и репутация на леко момиче.

— Откога я няма?

— От снощи. Каза, че отива да набере малко билки, за да подправи месото, понеже понамирисвало — Симнъл примигна с воднистите си очи. — О, наясно съм, че това е било само оправдание, за да се измъкне от вкъщи и да се срещне с някого, но досега винаги се е връщала. Никога не оставаше навън; не и през цялата нощ — клисарят потри небръснатото си лице. — Много съм разтревожен. Пък и след като изчезнаха и Малбрук, и старицата Уайът…

Едва потискайки собствената си паника, Ребека потупа Симнъл по рамото и му каза да отиде в кръчмата.

— Сигурна съм, че когато татко се върне, с радост ще ви помогне.

Девойката пое през най-краткия път през гробището. Когато стигна до църквата, тя потропа по вратата на пастора, но на прага се появи не Фрогмор, а съдебният пристав Калъртън.

— Какво има, мистрес Ленъкс? — попита той, но не я погледна в очите и дори се опита да затвори вратата под носа й.

— Къде е баща ми? — извика тя.

— А, Ребека! — появи се пасторът зад Калъртън и го избута от пътя си. — Заповядай, влез!

— Не искам да влизам! Търся баща си.

Фрогмор повдигна веждите си и доби още по-похотлив вид от обикновено.

— Знам, че е дошъл тук!

— Не съм казвал, че не е. Наистина дойде — точно след мръкване. Искаше да поговорим за статуята. Обясних му, че е паднала и се е счупила. Той предложи да купи нова, а аз му казах, че ще си помисля, и той си тръгна.

— Да, но не се прибра в кръчмата — настоя Ребека.

Фрогмор й хвърли един насмешлив поглед.

— Да не би да мислиш, че все още е тук?

— А къде е изчезнал тогава?

— Не е изчезнал — намеси се рязко Калъртън.

— Какво имате предвид?

— Сутринта дойде при мен — съдебният пристав потупа кесията си, от която се подаваше парче пергамент. — Каза, че иска да даде показания.

— Баща ми е дошъл при вас?

— Да. Написа показанията си собственоръчно, а после си отиде.

— Но той не се прибра…

— Каза, че отива в Колчестър, за да се срещне с човека на кралицата, Купър, и да се изправи срещу изменника Сен Клер.

— Дайте да видя тези показания.

— И това ще стане, но когато аз преценя — сопна й се Калъртън и затръшна вратата под носа й.

През следващите няколко дни страховете на Ребека се задълбочиха. Калъртън идваше в кръчмата, но винаги сядаше с приятелите си и си шушукаше нещо с тях, а когато девойката се приближеше към масата им, всички млъкваха. Трудолюбивият Питър се беше оказал надеждна опора — вече беше изпъдил Луси и поддържаше всичко в ред. Въпреки това той също беше разтревожен заради изчезването на Бартоломю, а не по-малко го притесняваше и поведението на Калъртън и компанията му. Накрая нервите му не издържаха и той дръпна Ребека настрана.

— Трябва да внимавате, мистрес — предупреди я слугата, а слабото му лице доби още по-тревожно изражение. — С баща ви се е случило нещо ужасно. Не вярвам да е отишъл в Колчестър — добави той с дрезгав глас. — Калъртън крои нещо; същото прави и Луси в селото — Питър я хвана за раменете. — Винаги съм ви харесвал, мистрес. Баща ви беше добър човек — той осъзна какво е казал и прехапа устни. — Сигурен съм — заекна слугата, — че той ще се върне скоро, но аз няма да остана тук. Вие също трябва да заминете. Имам приятели в Холингбъри. Отидете при тях и се скрийте!

— Никъде няма да се крия! — сопна му се Ребека. — Не съм направила нищо лошо!

— Напротив, Ребека, напротив — отвърна Питър. — Двамата с баща ви сте чужденци тук. Освен това притежавате процъфтяваща кръчма, а това разпалва завистта на хората. В селото се говори, че сте папистка. Отгоре на всичко имате заешка устна и сте ясновидка. Направо казано, омразата на селяните лесно може да доведе до убийство.