Клаудия Циглер - Мадам дьо Помпадур

На улица "Фобург сен Оноре", която започва от западния край на улица "Сен Оноре" и днес е една от най-луксозните и най-скъпите парижки улици, се намира и този известен дворец.

През 1753 г. маркиза Дьо Помпадур купува имота, тогава в покрайнините на Париж, построен през 1718-1720 г. за граф Д'Еврьо. Жан харесва двореца не само заради красивата архитектура и голямата градина, а и защото се намира в близост до манастира "Дьо л'Асомсион", където учи дъщеря ѝ Александрин. Както е описано в романа, архиепископът на Париж отказва да освети параклиса.

След смъртта на Жан кралят наследява Пале д'Еврьо. Днес това е Елисейският дворец, седалище на френския президент. За съжаление е затворен за посетители и може да бъде разгледан само отвън. Вътре е запазен салонът "Помпадур" – някогашната приемна на маркизата, където днес приемат държавни глави от цял свят.

Кралското военно училище е създадено през 1750 г. по инициатива на маркиза Дьо Помпадур и армейския доставчик Пари Дюверни. Целта е млади благородници от бедни семейства и около 500 синове на офицери да получат професионално военно образование. Проектът е на архитекта Жак-Анж Габриел, строежът започва през 1751 г. Училището е открито през 1756 г., но поради Седемгодишната война и финансовите трудности строителството продължава до 1773 г.

Един от кадетите в училището е Наполеон.

Сградите се намират на площад "Жофре". Там и днес се обучават млади офицери. Посещение се разрешава след писмено запитване. Струва си да разгледате комплекса отвън или от Айфеловата кула, до която се стига много лесно през моравите на Марсово поле.

Кметството, където и днес заседава управата на града, е изгорено през 1871 г., но сградата е реконструирана в първоначалния си вид от XVII век. Смята се, че именно там младата мадам Д'Етиол е танцувала за първи път с краля.

Площад "Отел дьо Вил" е известен с кървавата си история – никога се е казвал площад "Дьо Грев" и е бил място на публичните екзекуции. Там е екзекутиран и Робер Дамиен, който извършва покушение срещу Луи XV.

Севр е предградие на Париж. Недалеч оттам, между възвишенията на Севр и Мьодон, се е намирал дворецът "Белвю" на маркиза Дьо Помпадур. Днес са запазени малки части от него по улица "Басе дьо ла Терас", алея "Помпадур" и "Руте дес Гардс".

Ако пътуваме с кола от "Версай" през Мьодон и Севр към Париж, ще си представим величествената гледка от двореца към Париж и Сена.

През 1756 г. маркизата премества кралската порцеланова манифактура от Венсен в Севр. Тя подпомага работата на предприятието, купува порцелан и привлича важни клиенти като краля и търговеца Лазар Дюво. Произведените там съдове и цветовете са повлияни от вкуса ѝ. Маркизата привлича на работа в манифактурата известни художници като Буше и Фалконе.

Днешната манифактура произвежда висококачествен порцелан. Предлага се групова обиколка на ателиетата. Посетителите могат да разгледат и малък музей на порцелана, където се съхраняват ценни сервизи от основаването на манифактурата преди повече от 250 години.

Дворецът се споменава още през XII век в харта на Луи VII. Дворът отивал там всяка есен и кралят ходел на лов в околните гори. "Фонтенбло" е по-далеч от Париж в сравнение с "Версай", но ако имате време, непременно го посетете! Размерите и величието на двореца се разкриват едва когато го видите откъм парка.

През 1725 г. там се е състояла венчавката на Луи XV с Мария Лешчинска, а през 1765 г. в двореца умира дофинът, единственият син на Луи XV.

През 1749 г. кралският архитект Габриел построил в парка ермитаж, предназначен за маркиза Дьо Помпадур.

www.musee-chateau-fontainbleau.fr

Версай

Версай, естествено, заслужава най-голямо внимание, защото маркизата е живяла там почти 20 години, а и защото никое друго място не олицетворява в такава степен какво е представлявало издигането ѝ до официална метреса на краля.

Разгледайте не само двореца, но и градчето Версай – там са конюшните, кралските зеленчукови градини и много стари градски дворци.

Дворецът "Версай"

Дворецът и паркът правят силно впечатление. "Версай" е реставриран и обновен и днес посетителите се възхищават почти на някогашния му блясък. Особено внушителен е паркът със своите канали и боскети – малки паркове в парка с различна архитектура.