Клаудия Циглер - Мадам дьо Помпадур

1715 -на 1 септември умира Луи XIV и Луи XV се възкачва на трона, а Орлеанския херцог става регент.

1721 -на 30 декември се ражда Жан-Антоанет Поасон, бъдещата маркиза Дьо Помпадур.

1722 -на 25 октомври 12-годишният Луи е коронясан в Реймс.

1725 -Годеж и женитба на Луи XV и Мария Лешчинска от Полша

1741 - женитба на Жан-Антоанет Поасон и Шарл Гийом льо Норман д'Етиол; начало на Войната за австрийското наследство

1745 -първа срещу между Луи XV и Жан-Антоанет д'Етиол; Жан получава благородническа титла и на 14 септември е представена в Двора.

1748 -мирът от Аахен слага край на Войната за австрийското наследство

1752 -маркиза Дьо Помпадур става херцогиня.

1754 -ражда се Луи-Огюст, бъдещият Луи XVI, син на дофина и съпругата му Мария Жозефа дьо Сакс.

1756 -мадам Дьо Помпадур е назначена за придворна дама на кралицата; начало на Седемгодишната война

1757 -на 5 януари е извършен атентат срещу краля

1763 -мирът от Париж слага край на Седемгодишната война

1764 -на 15 април умира маркиза Дьо Помпадур.

1765 -Умира дофинът Луи-Станислас.

1774 -на 10 май умира Луи XV, внукът му Луи XVI става крал на Франция.

1789 -начало на Френската революция

1793 -на 21 януари е гилотиниран Луи XVI.

Докато правех проучванията си за романа, използвах най-различни писмени източници, но посещавах и местата, където е живяла маркизата и които имат някаква връзка с нея. Те ме вдъхновяваха и ми позволиха да усетя атмосферата на онова време.

Много места, играли важна роля в живота на маркизата, и голяма част от богатството ѝ са унищожени от революцията и трудното време след нея. По целия свят – в музеи и частни колекции – са разпръснати нейни портрети и лични вещи. Въпреки това в Париж и околностите са запазени доста места, които можем да разгледаме и днес. За онези, които планират ваканция и имат желание да се потопят в живота на маркизата, давам някои препоръки и предложения. Съсредоточила съм се върху френската столица и "Версай".

Париж е градът, където Жан се е родила и отраснала. Няма съмнение, че свободомислещата и интелектуална атмосфера на града ѝ е оказала дълбоко влияние много преди да е разбрала каква съдба я очаква.

Ако днес се поразходите из Пале Роял и квартала около Лувъра, или излезете на площад "Воге" в Маре, лесно ще се потопите в атмосферата на XVII и XVIII век.

Тук е кръстена Жан-Антоанет Поасон, тук се е състояла и венчавката ѝ с Шарл Гийом льо Норман д'Етиол. Църквата е от XVI век (1532-1637) и представлява стилова смесица от ренесанс и готика. Една от най-впечатляващите и най-красивите в Париж. 108 м дълга, 44 м широка и 34 м висока, тя е почти колкото "Нотр Дам". Струва си да я посетите.

Музеят Лувър без съмнение е най-забележителното място в Париж. Сбирката с картини от XVIII век е много впечатляваща и позволява да си представим онова далечно време. Тук ще откриете няколко портрета на маркиза Дьо Помпадур, например един от 1750 г., излязъл изпод четката на Франсоа Буше, и друг от 1755 г., рисуван от Морис-Кантен дьо ла Тур. Има и портрети и скулптури на Луи XV. Портрети на краля и маркизата могат да се видят и във "Версай", и в "Трианон".

Улица "Сен Оноре", известна днес със скъпи магазини, елегантни хотели и големи музеи, е играла роля и в живота на Жан.

На тази улица се е намирал салонът на мадам Дьо Тенсен. Къщата ѝ, за съжаление разрушена, е била срещу "Нотр Дам дьо л'Асомсион", където Жан дава дъщеря си Александрин в манастирското училище. Някогашният манастир, известен с просторните си градини, е стигал чак до оранжерията на "Тюйлери".

На улица "Сен Оноре" е и домът на мадам Жофрен, където Жан е била приета едва след сватбата си. Под номер 374 той съществува и до днес.

На улица "Сен Оноре" е и магазинът Аи Chagrin du Turquie на Лазар Дюво, както и други магазини за продажба на картини, мебели, керамика, осветителни тела, огледала и други предмети на изкуството.

Ако се разходим по "Сен Оноре", не бива да пропускаме Пале Роял – двореца, където Луи XV е прекарал детството си, – и градината му. Намират се срещу Лувъра. Още Казанова описва градината в мемоарите си. По времето на Жан там е имало кафенета, магазини, езера и фонтани. В романа кралят и Жан отиват там инкогнито през нощта, за да се позабавляват сред народа. По онова време градината е била доста по-голяма.