Клаудия Циглер - Мадам дьо Помпадур

Почти всички съвременници, дори Казанова, описват Луи като необикновено красив мъж с властно излъчване и силно въздействие върху жените. Той е цивилизован, всестранно образован, вече е имал доста метреси, следователно не е бил наивен по отношение на женската пресметливост. Твърде вероятно е да се е влюбил истински в младата мадам Д'Етиол, съпруга на данъчен откупчик. С представянето ѝ в Двора и обявяването ѝ за маркиза Луи прави истински пробив в закостенялата традиция. Това поведение е нетипично за него, защото биографите му постоянно подчертават, че много е държал етикетът да се спазва във всичките му подробности и е пазел наследството на прадядо си.

Като имаме предвид колко враждебно е посрещната метресата му в Двора, наистина изглежда учудващо, че кралят – ако след пет-шест години страстта му към Жан наистина е угаснала – не се разделя с нея. Става точно обратното: влиянието ѝ непрекъснато расте и тя се радва на благосклонноста му.

След подробни проучвания стигнах до извода, че има друга причина за края на интимната им връзка. Известно е, че още от детството си маркизата е с крехко здраве. Според много източници тя е преживяла поне три аборта (някои източници твърдят, че са шест). Първият е още по време на брака ѝ, след него ражда две деца. Изглежда ми достоверно, предвид опасността, която би представлявала всяка следваща бременност, кралят да е сложил край на сексуалната им връзка. Особено като се знае, че още от детството си Луи е преживял много загуби на близки хора: докато е дете, измира цялото му семейство, а вече като крал губи две от метресите си. Една от тях, мадам Дьо Винтимий, умира след раждане и съвременници разказват за болката на Луи, който като баща на детето се чувствал отговорен за смъртта ѝ. Измъчван от угризения, той престанал да се храни, а после седмици наред бил мрачен и угрижен. Страхът да не изгуби тази толкова скъпа на сърцето му жена е повече от разбираем.

Дори след края на сексуалната им връзка Луи не помисля да издигне друга жена в ранг на официална метреса. Връзките и аферите му са краткотрайни. Нищо не би му попречило да поддържа добри отношения с маркизата и да направи друга жена своя официална любовница, но той не постъпва така. Когато започва връзка с Шарлот Розали Шоазьол-Бопре и целият Двор очаква младата дама да заеме мястото на маркизата, мадам Дьо Помпадур става херцогиня, а временната любовница получава заповед да напусне двора.

Маркизата остава най-близката довереница на краля до смъртта си. Политическото ѝ влияние расте. Духовниците в Двора не престават да я хулят, но Луи не им отстъпва и ѝ издейства място на придворна дама при съпругата си. Според мемоари на съвременници събитието е възбудило до крайност целия Двор.

Очевидно кралят и маркизата са били свързани не само със спомените за някогашната страст и са общували не само по навик. Много факти говорят, че в случая наистина става дума за историята на една необикновена, голяма любов.

Абат Дьо Берни(1715-1794) – посланик във Венеция, по-късно министър на външните работи.

Абел-Франсоа Поасон(1725-1781) – брат на Жан.

Александрин льо Норман д'Етиол(1744-1754) – дъщеря на Жан.

Бомон(?-1781) – архиепископ на Париж.

Вовенарг, Люк дьо Клапиер, маркиз дьо(1715-1747) – моралист, автор на "Максими", реабилитира чувството и страстта.

Волтер, Франсоа-Мари Аруе(1694-1778) – философ, учен, историк, поет, романист, драматург и публицист, един от символите на епохата на Просвещението, водеща фигура на ранния либерализъм, непримирим към религиозния фанатизъм, радетел за прогрес и толерантност. Сред най-популярните му произведения са "Кандид или Оптимизъм", "Философски писма" и "Философски речник".

Граф Д'Аржансон(1696-1764) – министър на войната, по-късно и министър на град Париж и полицията.

Граф Дьо Морпа(1701-1781) – министър на военния флот, министър на град Париж и на полицията, отговарящ за Maison du Rois.

Граф Дьо Сакс(1696-1750) –маршал, после генерал-фелдмаршал на френската армия.

Граф Дьо Сенвил(1719-1785) – придворен, по-късно посланик в Рим, министър на външните работи, херцог Дьо Шоазьол.

Граф фон Щаремберг(1724-1807) – австрийски дипломат.

Графиня Д'Естрад(?-1784) – довереница на Жан.

Графиня Дьо Шоазьол-Бопре(1732-1753) – любовница на Луи XV, племенница на графиня Д'Естрад.