Клаудия Циглер - Мадам дьо Помпадур

Много от описаните събития са достоверни. Младата мадам Д'Етиол се е срещнала за първи път с краля в горите на Сенар, още приживе на предшественицата си мадам Дьо Шатору. Подробностите около тази първа среща не са известни, не се знае и как точно е започнала връзката между Жан и краля. Повечето разкази на съвременниците звучат доста фантастично, знае се обаче, че мадам Д'Етиол наистина е получила покана за бал с маски във "Версай" по случай сватбата на дофина, а след няколко дни се е срещнала с краля в кметството на Париж. Според някои източници за тази среща е посредничил Бине, камердинер на дофина. Според мен обаче е много по-вероятно маркизата да е влязла в Двора с протекцията на пастрока си Льо Норман дьо Турнем и братя Пари. Фактите намекват, че не само образованието, което са ѝ дали, но и бракът ѝ с Шарл льо Норман са стъпки в тази посока. Общото им желание е било Жан да си извоюва най-добрата обществена позиция. По онова време братя Пари са сред най-могъщите финансисти във Франция и поддържат тесни връзки с Двора. По време на Войната за австрийското наследство те не само поемат доставките за армията, но и снабдяват държавата с необходимите финансови средства.

Факт е, че от момента на представянето ѝ в Двора маркиза Дьо Помпадур става обект на безброй подигравателни песни и стихове, в които я обиждат и нападат най-грубо. Във връзка с фамилното ѝ име те са влезли в историяка като "поасонади". Песента на уличния изпълнител Феро е взета направо от оригинала.

Смята се, че повечето клеветнически писания идват от граф Дьо Морпа. Макар да няма ясни доказателства, се твърди, че министърът е отровил херцогиня Дьо Шатору. Факт е също, че мадам Дьо Помпадур е получила фиола, избухнала при отварянето.

Знае се, че малко преди изгонването на графа Жан наистина е изгубила бебето си, а после се е съюзила с херцог Дьо Ришельо, за да предизвика падането на Морпа.

Връзката на краля с Шарлот Розали дьо Шоазьол-Бопре и предателството на графиня Д'Естрад също са действителни събития. Доказана е и ожесточената борба на клира срещу фаворитката. Всички биографи говорят за враждебността на монсиньор Бойе и Кристоф дьо Бомон – затова сметнах за възможно да предпоставя същото отношение и при кардинал Дьо Ларошфуко, който е братовчед на граф Дьо Морпа.

Опитът на маркизата да се помири с Църквата, писмото до съпруга ѝ и назначаването ѝ за придворна дама на кралицата под давлението на краля, както и опитите на клириците да се отърват от маркизата след атентата също са действителни събития.

В един съществен аспект обаче романът следва своя линия: любовната история между маркизата и краля. В повечето биографии краят на сексуалната им връзка или е без коментар, или се обяснява с намалялата страст на краля, посрещната от маркизата не с болка, а с облекчение, защото тя открай време не харесвала секса и била фригидна. Тези оценки са изведени от един-единствен ненадежден източник – дневника на камериерката мадам Дю Осе. Там е описан епизод, в който отчаяната маркиза признава пред херцогиня Дьо Бранка своята сексуална студенина, която се опитвала да преодолее чрез възбуждащи средства, например шоколад с ванилия и супа от целина с трюфели. Правела го само защото се страхувала да не изгуби любовта на краля.

Жена с интелигентността и образованието на маркиза Дьо Помпадур едва ли би прибягнала до подобни средства, за да промени сексуалния си живот, но не е само това. Абсолютно недостоверно е тя да е говорила за подобни проблеми пред камериерката си. Такова поведение противоречи на съсловното съзнание, а и опасността от слухове и клюки в Двора е била твърде голяма. Писмата на маркизата показват, че тя много добре е знаела колко важно е да бъде дискретна и сдържана, особено по отношение на личните си проблеми.

Почти сигурно е, че мемоарите на мадам Дю Осе са фалшификация.

От днешна гледна точка е трудно да се прецени какви са били отношенията между маркизата и Луи, защото повечето автори на мемоари от Двора не са принадлежали към най-тесния кръг около краля и правят оценки от дистанция.

Херцог Дьо Крои, един от малкото избрани, които редовно присъствали на частните вечери в апартаментите на краля, описва Луи и Жан като силно влюбени и говори за "нежността, с която кралят се отнасяше към нея, както и за необикновено свободния начин, по който се шегуваше". За съжаление не са запазени писма, разменяни между маркизата и краля, нито дневници, които биха дали достоверни сведения за връзката им. Затова се ограничаваме с разглеждане на външните факти – а те говорят сами за себе си.