Сигрид Унсет - Венецът

— Чух, че момчето от долината Мел е оздравяло — напомни Лавранс.

— Той беше единствено дете на бедна вдовица. Нямаше кой да се грижи за него след смъртта на майка му. И въпреки това клетницата се молеше само Господ да й даде безстрашно сърце, за да повярва, че ще отреди на рожбата й най-добрата участ за него. Аз просто се помолих заедно с нея, нищо повече.

— С майка й някак не можем да се примирим с тази мисъл — тежко въздъхна Лавранс. — Най-вече защото е красива и добра.

— Виждал ли си детето от Лидста на юг в долината? — попита монахът. — Искаш ли дъщеря ти да е такава?

Лавранс потръпна от ужас и притисна детето към гърдите си.

— Замисли се, Лавранс — настоя брат Едвин. — Всички сме чеда на Господа Бога и Той скърби за нас, защото сме осакатени от греха. И въпреки това ние не смятаме, че живеем зле.

Монахът се приближи до иконата на Дева Мария. Всички коленичиха, а той прочете вечерната молитва. Думите му донесоха успокоение на домакините.

Но след като излезе от стаята да си търси място за спане, Астрид, най-главната слугиня, измете грижливо пода, където бе стоял монахът, и побърза да хвърли сметта в огъня.

На следващата сутрин Кристин стана рано и сипа млечна каша и пшенични бисквити в красива дълбока паница, защото знаеше, че монахът не вкусва месо. Занесе му храната. Вкъщи още никой не беше станал.

Брат Едвин вече се бе приготвил за път, застанал сред гумното с тояга и торба на рамо. Усмихнато благодари на Кристин за положеното старание, седна на тревата и се подкрепи, а тя се разположи до нозете му.

Малкото й бяло куче дотича при тях — на нашийника му подрънкваха звънчета. Кристин го взе в скута си; брат Едвин щракна с пръсти пред муцунката му, хвърли му няколко залъка и го похвали.

— Кралица Евфемия донесе тази порода в страната — отбеляза той. — Общо взето, живеете добре в „Йорун“.

Кристин поруменя от радост. Сама осъзнаваше колко хубаво е кучето й и се гордееше с него. В селото нямаше други хора с домашно куче. Едва сега обаче научи, че кралицата имала същата порода куче.

— Симон Андресьон ми го изпрати — поясни тя и го притисна до гърдите си, а то я облиза по лицето. — Казва се Куртелин.

Отначало Кристин възнамеряваше да поговори с монаха за тревогите си и да го помоли за съвет. Сега обаче желанието й да предъвква снощните си мисли се изпари. Според брат Едвин Господ ще се погрижи за Юлвхил. Жестът на Симон да й изпрати подарък още преди официалното празненство й се стори много красив. Не й се мислеше за Арне: той се държа неподобаващо с нея.

Брат Едвин взе тоягата и торбата си и помоли Кристин да предаде поздравите му на всички в дома. Не можел да остане до по-късно. Предпочитал да тръгне, докато е още прохладно. Кристин го изпрати до църквата и до горичката се сбогуваха. Монахът я благослови и призова Господ да бди над нея.

— Отче, кажете нещо и за мен, както за Юлвхил — помоли Кристин, докато държеше ръката му.

Монахът разрови мократа трева с отеклия си от подагра крак.

— Бих те призовал да се замислиш, дъще, как Господ се грижи за нуждите на хората от долината. Тук пада малко дъжд, но Той ви е дал вода в планините, а и росата освежава ниви и поляни всяка нощ. Благодари на Господ за даровете, които ти е отредил, и не се оплаквай, ако ти се струва, че би могла да имаш още. Радвай се на красивата си златиста коса и недей да се ядосваш, задето не е къдрава. Чувала ли си притчата за жената, дето се разплакала, защото на Бъдни вечер имала само малко парче сланина, за да нахрани с него седемте си гладни деца. Както често се случва, свети Улав минавал на коня си оттам. Протегнал ръка над оскъдната трапеза и помолил Господ да нахрани бедните дечица. Но когато в тепсията се появило цяло заклано прасе, жената започнала да се жалва, задето няма достатъчно посуда.

Кристин се завтече към къщи, а Куртелин се мотаеше из краката й, дърпаше полите на дрехата й и лаеше, а сребърните звънчета на врата му подрънкваха.

До заминаването на Арне за Хамар оставаха няколко дни. Майка му и сестрите му ги използваха, за да му приготвят дрехи.

Ден преди да тръгне на път, той се отби с „Йорун“ да си вземе сбогом. Издебна сгоден случай и прошепна на Кристин да го чака на пътя южно от „Лаугарбрю“ на следващата вечер.

— Нека се сбогуваме насаме — помоли той. — Ако ти се струва, че се осмелявам да искам много от теб, сети се, че двамата израснахме заедно като брат и сестра — додаде той, щом забеляза колебанието й.