Сигрид Унсет - Стопанка

О, защо продължава да разсъждава върху такива глупости! Кристин искаше да постигне целта си и не забелязваше нищо друго. Нека двамата с Ерлен се радват на щастието си, а на него му е все едно. Какво го засяга дори и да заченат още седем деца? Тогава четиринайсет души ще си поделят половината от наследството на Лавранс Бьоргюлфсьон. Симон нямаше основания да се тревожи за имотите на своите деца, защото Рамборг не раждаше толкова често като сестра си, а и потомството на Симон някой ден щеше да поеме управлението на богатите му земи. Но тази вечер нищо не го вълнуваше. Искаше да пие на провала, ала божиите дарове не го замайваха и по едно време се наложи все пак да вдигне глава и да се включи в разговора.

— Явно си се готвил да станеш регент на краля — подигравателно отбеляза Мюнан.

— Не, за този пост гласяхме теб — пошегува се Ерлен.

— За бога, човече, внимавай какви ги приказваш…

Всички избухнаха в смях.

Ерлен се приближи до Симон и го хвана за рамото:

— Спиш ли, братко?

Симон надигна глава. Ерлен беше застанал пред него с чаша в ръка.

— Пий с мен, Симон! Най-много на теб дължа живота си и съм щастлив, че е така, приятелю! Ти ме подкрепяше като брат. Ако не бяхме роднини, сигурно щях да си изгубя главата, а ти да се ожениш за вдовицата ми…

Симон подскочи като ужилен. За миг двамата мъже се втренчиха един в друг. Изведнъж Ерлен изтрезня и пребледня, задъха се мъчително и разтвори устни, а Симон събори чашата от ръцете му с юмрук. Медовината се разплиска по ръцете на Ерлен. Симон се обърна и излезе от стаята.

Ерлен избърса машинално ръката си в туниката и огледа присъстващите. Никой не бе забелязал какво се случи. Подритна с крак чашата и я закрепи до пейката, а после тихомълком последва Симон.

Намери го под стълбата. Чакаше Юн Долк да му доведе коня. Ерлен се приближи, но Симон не помръдна.

— Симон! Симон, не съзнавах какво говоря!

— Сега съзнаваш.

Гласът на Симон беше напълно лишен от звучност. Мъжът стоеше неподвижно и гледаше встрани.

Ерлен се огледа безпомощно. Зад облачния воал проблесна бледата месечина. Ерлен се мъчеше да се стопли.

— Къде… къде ще отидеш? — попита зъзнейки той и погледна слугата и конете.

— В друга странноприемница — отсече Симон. — Сигурно разбираш защо не желая да остана повече тук.

— Симон! — възкликна отчаяно Ерлен. — О, кажи ми как да поправя стореното!

— Няма как.

Вратата на втория етаж се отвори и на чардака излезе Кристин със светилник в ръка. Надвеси се и освети двамата мъже.

— Тук ли стоите? — попита нежно тя. — Какво правите навън?

— Реших да нагледам как са конете ми, както казват възпитаните хора в такива случаи — засмя се Симон.

— Ама ти наистина си извел конете! — учуди се Кристин.

— Така става, когато бирата ти замае главата — пошегува се Симон.

— Качвайте се, де! — подкани ги тя с весел и радостен глас.

— Ей сега.

Тя се прибра, а Симон извика на Юн да прибере конете в конюшнята. Обърна се към Ерлен, който изглеждаше целият вцепенен.

— Ще дойда след малко. Нека се престорим заради жените ни, че това не се е случило, Ерлен. Вероятно се досещаш, ти си последният човек на земята, на когото възнамерявах да го призная. Не забравяй, че имам по-услужлива памет от твоята!

Вратата отново се отвори. Гостите се изсипаха дружно навън и тръгнаха по групички. С тях излезе и Кристин, а прислужницата й носеше светилника.

— Да — кискаше се Мюнан, — вече стана късно и тези двамата сигурно копнеят да се мушнат в постелята…

— Ерлен, Ерлен, Ерлен — Кристин се спусна към него веднага щом останаха сами. Сгуши се в обятията му. — Ерлен, виждаш ми се угрижен — прошепна изплашена тя, а устните й едва докоснаха неговите. — Ерлен? — задържа главата му в шепите си.

Той плъзна ръце около талията й, от гърдите му се изтръгна сподавен жаловит стон, после я притисна към гърдите си.

Симон реши да се отбие в конюшнята да каже нещо на Юн, но по пътя го забрави. Постоя малко на вратата, загледан в мъждивата лунна светлина и в снега, който започна да се сипе на парцали. Юн и Юлв излязоха от конюшнята и затвориха след себе си. После тримата се отправиха към спалнята си.

Sigrid Undset

Husfrie, 1921

Издание:

Сигрид Унсет. Стопанка

Норвежка. Първо издание

ИК „Емас“, София, 2011

ISBN 978-954-357-217-5

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/36539

Последна корекция: 12 май 2016 в 23:06

Dominus tecum (лат.) — Господ е с тебе. — Бел.прев.