Сигрид Унсет - Стопанка

Всички станаха на крака, защото кралят се изправи.

— Скъпи сродници — подхвана той с младия си свеж глас, — ето така стоят според мен нещата. Хокон е мой брат, но никога не сме се договаряли да имаме обща свита. Не може едни и същи хора да служат и на двама ни. Едва ли и Ерлен е възнамерявал да продължава в същия дух, макар че известно време запази поста си на кралски управител под моята корона и същевременно се превърна в приближен на Хокон. Онези от моите придворните, които предпочетат да служат на Хокон, ще получат разрешението ми да напуснат кралството ми и да потърсят щастието си при брат ми. Но съм твърдо решен да разбера от устата на Ерлен кои са тези хора.

— Тогава опитайте да се споразумеете с Ерлен Никулаусьон по този въпрос, кралю. Обещахте да му осигурите безопасно пътуване и да поговорите с него…

— Да, Ерлен е мой роднина, както и ваш. По молба на Ивар му обещах безопасен конвой, но Ерлен пренебрегна клетвите за вярност към мен и забрави за кръвната ни връзка — позасмя се крал Магнюс и сложи ръка върху рамото на Ерлинг. — Но май моите роднини споделят виждането от онази поговорка, че роднина за роднината е най-върлият враг. Изцяло съм склонен да пощадя живота на Ерлен от „Хюсабю“ в името на Спасителя, на Пречистата Дева и на годеницата ми, да му оставя имотите и правото да пребивава в страната, ако той пожелае да се сдобри с мен. Ще определя и законов срок, в чиито рамки Ерлен да напусне страната, ако иска да служи на новия си господар Хокон. Ще окажа същото благоволение и на всеки негов сподвижник, но искам да узная имената им и кои от поданиците ми са ми изменили. Какво ще кажете, Симон Андресьон? Зная, че вашият баща винаги подкрепяше дядо ми Хокон, а самият вие му служихте предано и честно. Според вас нямам ли право да разследвам случая?

— Кралю честити — пристъпи напред Симон и отново се поклони, — според мен, докато Ваше Величество управлява тази страна съгласно тукашните закони и обичаи и продължава да показва милост, едва ли някога ще узнаете кой от поданиците ви е възнамерявал да прибегне до престъпление и предателство към вас. Защото в мига, когато хората осъзнаят, че Ваше Величество иска да запази реда и нравите, установени от предшествениците ви, никому няма да хрумне да организира брожения. А онези, на които известно време им беше трудно да повярват в способностите ви, Ваше Величество, ще престанат да ви упрекват и ще ви величаят като младия крал, съумял да управлява две велики кралства със завидна мъдрост и сила.

— Ваше Величество — намеси се Ерлинг Видкюнсьон, — никой в тази страна не би дръзнал да откаже подчинение на законните ви искания.

— Така ли? Погледнете по-обстойно случилото се и преценете дали наистина Ерлен не е извършил предателство към мен и страната ми.

Ерлинг като че ли нямаше какво да отговори на краля, затова се обади Симон:

— Ваше Величество, вие сте нашият владетел. От вас се очаква да наказвате престъплението със закон. Но ако тръгнете по стъпките на Ерлен Никулаусьон, може онези, чиито имена толкова силно искате да узнаете, да се изправят пред вас и да се признаят за предатели, но не е изключено да се намесят и други мъже, които са започнали да разсъждават кое е правилно и кое — погрешно, защото случаят ще добие широка обществен отзвук, ако ваша милост изпълни заканата си да приложи насилнически методи срещу известен и знатен мъж като Ерлен Никулаусьон.

— Какво намеквате, Симон Андресьон? — остро попита кралят, а по лицето му плъзна червенина.

— Според Симон — намеси се Бярне Ерлингсьон — би било доста неблагоприятно за ваша милост, ако сред народа възникне въпросът защо Ерлен не се ползва от законното си право на сигурност като всички поданици на короната, с изключение на крадците и негодниците. Хората ще се сетят, че крал Хокон има и други внуци…

Ерлинг Видкюнсьон се обърна рязко към сина си с разгневен вид, но кралят попита сухо:

— Нима предателите към короната не се смятат за негодници?

— Ако узурпатор на властта успее да осъществи намеренията си, никой не го нарича предател — поясни Бярне.

Настъпи кратко мълчание. Наруши го Ерлинг Видкюнсьон.

— Както и да наричаме Ерлен, не подобава на Ваше Величество да погазвате закона заради него…

— Значи е необходимо законът да се допълни — троснато отвърна кралят. — Щом в него не е залегнало правото ми да си набавя сведения за предаността на приближените ми…

— Но вие нямате право да прилагате промяната в закона, преди да е направена. В противен случай това ще се сметне за произвол над народа. Още от стари времена хората са се съпротивлявали на опитите на владетелите да упражняват произвол над тях — отбеляза мрачно Ерлинг.