Сигрид Унсет - Стопанка

Пристигнаха в странноприемницата. Кристин посрещна мъжа си на двора. Симон се помъчи да не ги гледа, но нямаше избор.

Двамата съпрузи се здрависаха и размениха няколко думи с ясен и тих глас. Съумяха да запазят приличие и благонравие в присъствието на чуждите хора. Издаде ги единствено огнената червенина по лицата им. Двама се спогледаха за миг и пак сведоха клепки. Ерлен предложи ръка на съпругата си и двамата се отправиха към отредената за тях стая.

Симон погледна към постройката, където досега живяха с Кристин. На най-долното стъпало тя се обърна и го повика със звънлив глас:

— Идваш ли, зетко? Елате първо да хапнете с Юлв!

Докато гледаше през рамо, Кристин изглеждаше подмладена, с кръшна, леко извита в кръста снага. В Осло започна да си връзва забрадката по друг начин. Преди носеше кърпата си опъната около лицето като на монахиня и силно надиплена в краищата, кръстосваше я над раменете, та да скриват врата и кока на тила й, защото в Нидарус това се смяташе за признак на смирение и отец Айлив не пропускаше случай да утвърди с хвалебствия този обичай — доказателство за благопристойно и почтено поведение на омъжените жени. Но тук, на юг, само обикновените жени носеха кърпите си така и за да не се откроява, Кристин възприе техния маниер. Те покриваха темето си с кърпата и я пускаха да виси отзад, та да се вижда част от бретона. Така се откриваха шията и раменете. Плитките навиваха на кок, за да не се виждат под ръба на забрадката, но платът се разливаше по меките форми на черепа. Симон отдавна бе забелязал колко много й отива да си връзва кърпата така, но едва сега си даде сметка, че това я подмладява. Очите й блестяха като звезди.

През деня дойдоха куп посетители на Ерлен: Шетил от „Скуг“, Маркюс Тургайршон, а по-късно — самият Улав Шурнинг, отец Инголф и Гюторм, свещеник в църквата „Свети Халвар“. Докато свещениците пътували към странноприемницата, започнал да вали сух, ситен сняг. Отклонили се от пътя и попаднали в някакво поле. Дрехите им бяха целите покрити с лепка. Всички се разбързаха да почистят свещениците и техните спътници от неприятния бурен. Ерлен и Кристин започнаха да махат лепката от дрехите на Гюторм, а лицата им пламнаха от смущение. Шегуваха се малко колебливо със свещеника и гласовете им трепереха, докато се смееха.

Симон пи много, но алкохолът не го зашемети. Само усети как тежестта на тялото му нараства. Чуваше с необяснима острота всяка изречена в стаята дума. Присъстващите не бяха сред поддръжниците на краля и езиците им бързо се развързаха.

Симон се чувстваше изморен от всичко това. Мъжете бръщолевеха разпалено всевъзможни глупости на висок глас. Шетил Осмюнсьон се проявяваше като леко простоват, а сродникът му Маркюс също не блестеше с остър ум. Улав Шурнинг разсъждаваше трезво и разумно, но не се отличаваше с особена далновидност, а двамата свещеници не вдъхваха на Симон представата за интелигентни мъже. Всички слушаха думите на Ерлен и кимаха в знак на съгласие, а той все повече заприличваше на себе си. Възвърна си стария навик да говори прибързано и неразумно. Ръката на Кристин лежеше върху коляното му и той галеше пръстите й. Раменете на двамата съпрузи се докосваха. Кристин сияеше от радостна възбуда и не можеше да откъсне очи от мъжа си. Когато Ерлен деликатно обгърнеше талията й с ръка, устните й се разтреперваха и тя едва успяваше да стои със затворена уста.

Вратата се отвори. Влезе Мюнан Бордшон.

— Ето я и най-важната клечка — провикна се весело Ерлен, скочи от мястото си и се втурна да го поздрави.

— Бог и Пресветата Дева да ни помагат: виждаш ми се напълно невъзмутим, Ерлен — ядосано отбеляза Мюнан.

— Какъв смисъл има да тъжим и да се вайкаме, след като всичко свърши?

— Не познавам човек като теб. Как можа да пропилееш цялото си богатство!

— Не бих влязъл в ада с гол задник, само и само да си опазя гащите — пошегува се Ерлен, а Кристин се засмя тихо, но невъздържано.

Симон отпусна глава в ръцете си върху масата. Дано да го помислят за пиян и заспал, та да го оставят на мира.

Очакванията му се потвърдиха. Всичко си остана постарому. И Кристин не се промени. Ето я отново: единствена жена сред всичките тези мъже, все така мила, свенлива, спокойна и уверена. Такава беше и когато му изневери. Нима тогава не изпитваше срам и вина? Изпитваше, разбира се. Не беше нито уверена, нито невъзмутима. Зад спокойното й изражение се криеше тревога. Но Ерлен успя да я освободи от скрупулите й и тя беше готова да върви по жарава заради него. Кристин стъпка Симон, все едно за нея той представляваше студен камък.