Дан Симънс - Ужас

Сержант Дейвид Брайънт, най-старшият по звание морски пехотинец на „Еребус“, беше обезглавен само секунди преди сър Джон да бъде завлечен от чудовището под леда. С редник Уилям Брейн, умрял на остров Бичи през 1846, и редник Уилям Рийд, който беше изчезнал в ледовете на 9 ноември, когато бе изпратен да отнесе послание на „Ужас“ — Крозиър помнеше добре тази дата, тъй като самият той бе вървял до „Еребус“ от „Ужас“ в мрака на този първи ден на зимна тъмнина, — звярът бе намалил броя на морските пехотинци на Фицджеймс на само четирима: капрал Александър Пиърсън, който бе поел командването, редник Хопкрафт с раздробената ключица, редник Пилкингтън с простреляното рамо и редник Джоузеф Хийли.

Отрядът морски пехотинци на „Ужас“ беше изгубил само редник Уилям Хедър в онази нощ предишния ноември, когато съществото се бе качило на борда и му беше размазало мозъка, докато мъжът беше на вахта. Но колкото и да бе невероятно и немислимо, Хедър беше отказал да умре. Седмици наред редникът лежа в летаргично състояние в лазарета, намирайки се между живота и смъртта, но накрая морските пехотинци отнесоха другаря си до хамака му в жилищното отделение на екипажа и оттогава всеки ден го хранеха, почистваха го, носеха го да се облекчава и го обличаха. Все едно лигавещият се мъж с празен поглед беше тяхно домашно животно. Той бе евакуиран в лагера „Ужас“ предишната седмица, облечен дебело от останалите морски пехотинци и настанен внимателно в специална шейна, измайсторена за него от Алекс Уилсън-Дебелия, помощник-дърводелеца. Моряците не бяха възразили срещу допълнителния товар и се изреждаха да теглят малката шейна на живия труп по леда и през торосите към лагера „Ужас“.

Така на Крозиър му бяха останали петима морски пехотинци — Дейли, Хамънд, Уилкс, Хеджес и трийсет и седем годишният сержант Соломон Тоузър, необразован глупак, който сега бе командващ офицер на общо деветимата останали живи и дееспособни морски пехотинци в експедицията на сър Джон Франклин.

След първия час във впряга шейната като че ли започна да се плъзга по-леко и пъхтенето на Крозиър премина в по-равномерно дишане, по-подходящо за човек, влачещ толкова тежък товар по толкова не пързалящ се лед.

Това бяха всичките категории изгубени мъже, за които можеше да се сети. С изключение на момчетата, разбира се, онези млади доброволци, които се бяха записали в експедицията в последния момент и бяха зачислени в списъка като „юнги“, макар че трима или четирима от тях бяха навършили осемнайсет години. Когато отплаваха, Робърт Голдинг беше на деветнайсет.

Трима от четирите юнги оцеляха, макар на Крозиър да му се беше наложило лично да изнесе изпадналия в безсъзнание Джордж Чеймбърс от горящите карнавални зали в нощта на пожара. Единственият смъртен случай сред юнгите беше Том Евънс, най-младият не само по възраст, но и по поведение; създанието от ледовете беше измъкнало младежа буквално изпод носа на капитан Крозиър, докато двамата търсеха в ледения мрак изчезналия Уилям Стронг.

Джордж Чеймбърс, макар и да се върна в съзнание два дни след карнавала, стана съвсем друг човек. Силното сътресение на мозъка, което беше получил при сблъсъка си със съществото, смъкна нивото му на интелигентност по-ниско и от това на Магнъс Менсън. Джордж не беше жив труп като редник Хедър — по думите на помощник-боцмана на „Еребус“ той можеше да изпълнява прости заповеди, — но почти не разговаряше след онази ужасна новогодишна нощ.

Дейви Лийс, един от най-опитните мъже в експедицията, беше поредният човек, който оцеля след два сблъсъка с бялата твар от ледовете, но напоследък бе също толкова безполезен, колкото безмозъчния в буквалния смисъл на думата редник Хедър. След нощта, в която бялото създание се сблъска с носещите вахта Лийс и Джон Ханфорд, а след това подгони ледовия лоцман Томас Бланки към мрака, Лийс отново изпадна в предишното си състояние, вторачен в нищото и абсолютно нереагиращ на нищо, и оттогава не беше излизал от него. Той беше откаран в лагера „Ужас“ — заедно с тежко ранените и онези, които бяха твърде болни, за да могат да вървят, като Хор, стюарда на Фицджеймс — увит в шинели и положен в една от лодките, които бяха натоварени на шейните. Имаше твърде много хора, болни от скорбут, ранени или отчаяни, които почти не бяха от полза за Крозиър или Фицджеймс. Допълнителни усти за хранене и тела за превозване, когато хората бяха гладни, болни и едва се държаха на краката си.