Дан Симънс - Ужас

Лейтенант Литъл нареди да потегли втората шейна, където пръв във впряга беше Магнъс Менсън. Благодарение на силите на гиганта втората шейна — макар и по-тежко натоварена от първата — веднага се отлепи от мястото си, тихо скърцайки с дървените си плъзгачи по леда.

Така потеглиха четирийсет и шестимата мъже; трийсет и пет от тях теглеха шейните, петима вървяха с пушки или мускети, очаквайки своя ред да застанат във впряга, четирима старшини от двата кораба и двамата офицери — лейтенант Литъл и капитан Крозиър — вървяха редом с тях, като понякога помагаха в бутането на шейните, а още по-рядко сами се впрягаха в тях.

Капитанът си спомни как няколко дни по-рано, когато втори лейтенант Ходжсън и трети лейтенант Ървинг се подготвяха за поредния поход с шейни и лодки до лагера „Ужас“ — тогава и двамата офицери получиха заповед да вземат хора от лагера за лов и разузнаване през следващите няколко дни, — Ървинг беше изненадал своя командир с молбата единият от двама мъже, зачислени в отряда му, да остане на „Ужас“. В първия момент Крозиър се изненада, защото впечатлението му от младия Джон Ървинг беше, че младши лейтенантът се оправя добре с моряците и е способен да ги накара да изпълнят всяка заповед, но след като чу имената на въпросните мъже, той разбра всичко. Лейтенант Литъл беше разпределил и Магнъс Менсън, и Корнилиъс Хики в отряда на Ървинг и младият мъж учтиво помоли, без да дава никакви допълнителни обяснения, някой от двамата да бъде зачислен в друг отряд. Крозиър веднага удовлетвори молбата му и прехвърли Менсън в отряда, който щеше да напусне с шейни кораба последния ден, а дребничкия помощник-калафатник пусна напред, с лейтенант Ървинг. Крозиър също не вярваше на Хики, особено след едва не избухналия бунт няколко седмици по-рано, и знаеше, че дребният мъж е много по-опасен, когато до него е огромният идиот Менсън.

Сега, докато се отдалечаваше от кораба, виждайки Менсън да тегли шейната на петдесет фута пред него, Крозиър нарочно гледаше само напред. Беше решил твърдо, че няма да се обръща назад към „Ужас“, поне през първите два часа от пътя.

Гледайки мъжете, които бяха навели напред и опъваха ремъците с всички сили, капитанът си мислеше за хората, които не бяха с тях.

Този ден с тях не беше Фицджеймс — той изпълняваше задълженията на командващ офицер в лагера Ужас на Земята на Крал Уилям, но истинската причина да отсъства беше, че той бе проявил тактичност. Никой капитан не би желал да напусне кораба си пред очите на друг капитан, и всички капитани проявяваха голяма чувствителност по този въпрос. Крозиър, който беше посещавал „Еребус“ почти всеки ден, след като корабът бе започнал да се руши под натиска на леда в началото на март, два дни след пожара и нахлуването на тварта от ледовете, твърдо реши да не бъде там по обяд на трийсет и първи март, когато Фицджеймс трябваше да напусне кораба. Фицджеймс му беше върнал услугата тази седмица, когато предложи да поеме командирските задължения далеч от „Ужас“.

Повечето от останалите мъже отсъстваха по доста по-трагична и тягостна причина. Докато крачеше до последната шейна, Крозиър си припомняше лицата им.

На „Ужас“ му беше провървяло повече, отколкото на „Еребус“ по отношение на загубите сред командния състав. От своите главни офицери Крозиър изгуби първия си помощник Фред Хорнби, убит от звяра по време на трагичните събития в нощта на карнавала, втория лоцман Джайлс Макбийн, убит от чудовището по време на похода с шейни през септември предишната година, и двамата си лекари, Педи и Макдоналд, също по време на новогодишния карнавал. Но първият, вторият и третият му лейтенант бяха живи и в сравнително добро здраве, както и вторият му помощник Томас, ледовият му лоцман Бланки и незаменимият господин Хелпман, неговият домакин.

Фицджеймс беше изгубил своя командващ офицер — сър Джон — и своя първи лейтенант Греъм Гор, както и лейтенант Джеймс Уолтър Феърхолм и първи помощник Робърт Орми Сарджънт, всичките убити от чудовището. Беше изгубил и главния си лекар господин Стенли и Хенри Фостър Колинс, втория си лоцман. Така му оставаха само лейтенант Х. Т. Д. Левеконт, вторият помощник Чарлс Девьо, ледовият лоцман Рийд, доктор Гудсър и домакинът му Чарлс Хамилтън Озмър. В студената офицерска столова, където в първите две години около масата се събираха много хора — сър Джон, Фицджеймс, Гор, Левеконт, Феърхолм, Стенли, Гудсър и домакинът Озмър, — през последните няколко седмици се бяха хранили само капитанът, единственият останал жив лейтенант, лекарят и домакинът. А в последните дни, знаеше Крозиър, когато под натиска на леда „Еребус“ се беше наклонил почти на трийсет градуса към десния борд, четиримата мъже в столовата представляваха абсурдно зрелище, принудени да седят на палубата, поставили чиниите си на коленете, запънали крака в дъските на пода.