Дан Симънс - Ужас

Не успя да спаси окото на втория лоцман. Опита се да постави очната ябълка на мястото й, но му пречеха парченцата от счупената очна орбита. Гудсър извади парченцата, ала самата очна ябълка беше твърде увредена.

Той взе ножиците от треперещите пръсти на Лойд, преряза очния нерв и хвърли окото в кофата, вече пълна с кървави дрипи и късчета от месото на Колинс.

— Дръжте фенера по-близо — нареди Гудсър. — И престанете да треперите.

Изненадващо част от клепача беше оцеляла. Гудсър я издърпа колкото можа по-надолу и я приши към разкъсаната кожа под окото — този път с много дребен бод, за да може шевът да издържи дълги години.

Ако Колинс оцелееше.

След като направи всичко, което можеше да се направи за лицето на втория лоцман в настоящия момент, Гудсър се зае с изгарянията и с раните от ноктите. Изгарянията се оказаха повърхностни. Раните от ноктите бяха толкова дълбоки, че на места се виждаха белеещите се ребра — гледка, който винаги беше шокирала Гудсър.

След като нареди на Лойд да нанася мазило върху изгарянията с лявата ръка, а с дясната да държи фенера по-близо, лекарят проми раните, затвори разкъсаните мускули и заши разкъсаните месо и кожа, където това беше възможно. Ако огънят беше затворил раните навреме, имаше вероятност във втория лоцман да е останало достатъчно кръв, за да оцелее.

Започнаха да внасят в лазарета и други пострадали, но само с изгаряния — някои от тях сериозни, но не толкова, че да представляват опасност за живота — и сега, когато най-спешната работа по Колинс беше свършена, Гудсър окачи фенера на месинговата кука над масата и нареди на Лойд да се заеме с останалите — да промива рани, да маже с мехлеми и да прави превръзки.

Той вече приключваше с Колинс — даваше на свестилия се и пищящ мъж опиум, за да може да заспи, — когато се обърна и установи, че капитан Фицджеймс стои до него.

Капитанът беше целият в кръв и сажди, също като лекаря.

— Ще живее ли той? — попита Фицджеймс.

Гудсър остави скалпела и разпери ръце, сякаш искаш да каже: „Само Бог знае.“

Фицджеймс кимна.

— Пожарът е потушен — каза капитанът. — Мислех, че ще искате да го знаете.

Гудсър кимна. През последния час беше забравил напълно за пожара.

— Лойд, господин Даунинг — каза той, — ще бъдете ли така добри да пренесете господин Колинс на онази койка, която е най-близо до предната преграда? Там е най-топло.

— Изгубихме всички запаси от дърводелския склад на трета палуба — продължи Фицджеймс, — както и голяма част от останалите ни хранителни запаси, които се намираха в палети в носовата част, а също така и голяма част от запасите ни в хлебния склад. Доколкото мога да преценя, една трета от хранителните ни запаси е изгоряла. Сигурни сме, че има много поражения и в трюма, но още не сме слизали долу.

— Как е започнал пожарът? — попита лекарят.

— Вероятно Колинс или някой от неговите хора е изпуснал фенера си, когато чудовището внезапно е изскочило от люка — каза капитанът.

— А какво стана със… създанието? — попита Гудсър. Внезапно той се почувства толкова слаб, че се хвана за края на облятата в кръв маса, за да не падне.

— Сигурно е напуснало кораба по същия път, по който е дошло — каза Фицджеймс. — Спуснало се е обратно през носовия люк и се е измъкнало през някоя пробойна в корпуса. Освен ако все още не дебне някъде в трюма. Сложих въоръжена охрана на всички люкове. На третата палуба е толкова студено и задимено, че ще се наложи часовите да се сменят на всеки час. Колинс е видял чудовището най-добре от всички. Затова и дойдох… за да узная дали ще мога да разговарям с него. Всички останали са видели единствено неясна фигура зад пламъците — очи, зъби, нокти, бяла грамада или черен силует. Лейтенант Левеконт е наредил на пехотинците да открият стрелба по него, но никой не е видял дали е ранено. Цялата палуба след дърводелския склад е облята с кръв, ала не знам дали сред нея е и кръвта на звяра. Мога ли да поговоря с Колинс?

Гудсър поклати глава.

— Току-що дадох на втория лоцман опиат. Той ще спи с часове. Нямам представа дали изобщо ще се събуди. Шансовете не са големи.

Фицджеймс кимна отново. Капитанът изглеждаше толкова измъчен, колкото се чувстваше и лекарят.

— А Дън и Браун? — попита Гудсър. — Те отидоха на носа заедно с Колинс. Намерихте ли ги?

— Да — каза Фицджеймс мрачно. — Живи са. Избягали са по коридора вдясно от хлебния склад, когато е започнал пожарът и тварта се е нахвърлила върху клетия Колинс. — Капитанът въздъхна. — Димът долу се разсейва, трябва да се спусна с няколко души в трюма, за да измъкнем оттам телата на инженер Грегъри и огняря Томи Плейтър.