Дан Симънс - Ужас

Гудсър обърна тялото по гръб, а Фицджеймс свали куртката си и с няколко удара с нея загаси пламъците, танцуващи върху лицето и косата на мъртвеца.

Хари Гудсър изпита усещането, че наблюдава случващото се отнякъде много далеч. Професионалистът в него отбеляза със студена безпристрастност, че ниският огън в полупразната пещ е разтопил очите на мъжа, изгорил е напълно носа и ушите му и е превърнал лицето му в подобие на прегорял малинов пай.

— Разпознавате ли го, господин Гудсър? — попита Фицджеймс.

— Не.

— Това е Томи Плейтър — въздъхна застаналият на прага Девьо. — Познах го по пуловера и по обецата, залепнала за челюстта му — там, където е било ухото му.

— По дяволите, помощник! — изръмжа Фицджеймс. — Стойте на пост в коридора.

— Слушам, сър — каза Девьо и отстъпи назад. Гудсър чу откъм коридора звуците на повръщане.

— Ще ви помоля да… — започна капитанът, обръщайки се към Гудсър.

Откъм носа се разнесе удар, звук от раздиране и после толкова силен трясък, че Гудсър реши — корабът се е разцепил на две.

Фицджеймс сграбчи фенера и за миг излетя през вратата, оставяйки димящата си куртка в котелното. Гудсър и Дево хукнаха подире му. Тримата претичаха покрай множество преобърнати бурета и разбити палети, а после се промушиха през тясното пространство между железните резервоари, съхраняващи остатъците от запасите прясна вода на „Еребус“, и наредените в редица чували с последни запаси от въглища.

Когато минаваха покрай отворената врата на един от бункерите с въглища, Гудсър погледна надясно и видя гола човешка ръка, просната върху желязната рамка на вратата. Докторът се спря и се наведе, за да види кой лежи там, но светлините на фенерите вече бяха отминали напред, защото капитанът и помощникът му продължаваха да бягат. Гудсър остана сам в абсолютния мрак, по всяка вероятност заедно с поредния труп. Той се изправи и хукна след двамата мъже.

Още трясъци. Крясъци, този път от горната палуба. Изстрел на мускет или пистолет. Още един изстрел. Крясъци. Крещяха няколко мъже.

Гудсър, намиращ се извън тресящите се кръгове светлина, изскочи от тесния коридор в откритото, тъмно пространство и налетя с главата напред в дебел стълб от дъбово дърво. Просна се по гръб в полузамръзналия деветинчов слой тинеста киша. Не можеше да фокусира погледа си — докато се опитваше да остане в съзнание, фенерите над главата му му изглеждаха като люлеещи се оранжеви петна, а всичко около него вонеше на нечистотии, въглищна прах и кръв.

— Трапа го няма! — изкрещя Девьо.

Фенерите спряха да се люлеят и Гудсър, със затънал дълбоко в отвратителната киша задник, успя да фокусира поглед. Носовият трап, направен от дебело дъбово дърво и способен да издържи няколко едри мъже, носещи стофунтови чували с въглища, беше разбит на трески. От отворения люк отгоре висяха отломки от него.

Виковете се разнасяха от третата палуба.

— Вдигнете ме — извика Фицджеймс, който беше затъкнал пистолета в колана си, бе оставил фенера си на пода и сега се опитваше да се хване с ръце за ръба на люка. Започна да се издърпва нагоре. Девьо се наведе, за да му помогне да се изкачи.

Внезапно над квадратния отвор на люка изригнаха пламъци.

Фицджеймс изруга и падна по гръб в ледената вода само на няколко ярда от Гудсър. Изглеждаше сякаш носовият люк и всичко над него на третата палуба е обхванато от пламъци.

„Пожар!“ — помисли си Гудсър. Ноздрите му се изпълниха с парлив дим.

Нямаше къде да се избяга. Отвън беше сто градуса под нулата и бушуваше виелица. Ако корабът изгореше, всички щяха да умрат.

— Главният трап! — каза Фицджеймс, скочи на крака, взе фенера си и побягна към кърмата. Девьо го последва.

Гудсър запълзя на четири крака по полузамръзналата киша, успя някак да се изправи на крака, падна отново, пак запълзя, после се изправи и хукна към отдалечаващите се светлинки на фенерите.

Нещо на третата палуба изрева. Разнесе се гърменето на мускети, съпроводено от отделни пушечни изстрели.

Гудсър искаше да спре при бункера за въглища, за да види дали притежателят на ръката е жив или мъртъв — и дали изобщо е заедно с ръката си, — но когато стигна дотам, светлината вече беше изчезнала. Той продължи да бяга в мрака, като се блъскаше ту в чувалите с въглища, ту в железните стени на резервоарите.

Светлинните на фенерите вече се изкачваха към третата палуба. През люка в трюма нахлуваше пушек.

Гудсър започна да се катери по трапа, като получи в лицето си ритник от ботуша на капитана или на първия помощник, след което се озова на третата палуба.