Дан Симънс - Ужас

Хенри Лойд, помощникът на Гудсър, дотича в лазарета с подаваща се под пуловерите риза. Стискаше в ръката си фенер и Гудсър видя, че е без обувки. Явно беше дотичал веднага след като е скочил от хамака си.

— Какво става? — попита шепнешком Гудсър.

Долитащите изотдолу викове не бяха разбудили болните.

— Капитанът иска да отидете при главния трап — каза Лойд. Той не се опита да понижи гласа си. Звучеше пискливо и ужасено.

— Шшшт — каза Гудсър. — Какво се е случило, Хенри?

— Чудовището е вътре, докторе! — извика Лойд, тракайки със зъби. — Там долу е. Убива хора!

— Наблюдавайте болните — нареди Гудсър. — Извикайте ме, ако някой от тях се събуди или се почувства по-зле. И отидете да си сложите ботуши и връхна дреха.

Гудсър тръгна по коридора към трапа, промъквайки се през тълпата от младши офицери и подофицери, които изскачаха от каютите си, намъквайки дрехите си в движение. Капитан Фицджеймс, стиснал в ръката си пистолет, стоеше заедно с Левеконт до отворения люк към долните палуби.

— Докторе, там долу има ранени. Ще дойдете с нас, когато се спуснем да ги вземем. Ще имате нужда от връхните си дрехи.

Гудсър кимна безмълвно.

Първи помощник-капитан Девьо се спусна по трапа от горната палуба. На Гудсър за миг му секна дъхът, когато го лъхна вълна студен въздух. През последната седмица бяха бушували снежни бури и температурите бяха извънредно ниски, понякога достигайки минус сто градуса 59 59 Около минус седемдесет и три градуса по Целзий. . Лекарят не беше успял да прекарва част от времето на „Ужас“ — по време на виелиците бяха прекъснати всякакви комуникации между двата кораба.

Девьо изтупа снега от шинела си.

— Тримата вахтени не са видели нищо, капитане. Казах им да останат на постовете си в пълна бойна готовност.

Фицджеймс кимна.

— Нуждаем се от оръжия, Чарлс.

— И трите пушки, които сме взели от оръжейната тази вечер, са във вахтените горе — каза Девьо.

От мрака отдолу се разнесе нов писък. Гудсър не можеше да разбере дали той е дошъл откъм третата палуба или още по-отдолу, от трюма. Изглежда, долу бяха отворени и двата люка.

— Лейтенант Левеконт — изръмжа Фицджеймс, — вземете трима души, спуснете се в алкохолния склад през люка в офицерската столова и донесете колкото можете мускети и пушки, а също така торби с патрони и барут. Искам всеки човек на жилищната палуба да бъде въоръжен.

— Слушам, сър. — Левеконт даде знак на трима моряци, които заедно с него започнаха да си пробиват път през мрачния коридор към кърмата.

— Чарлс — обърна се Фицджеймс към първи помощник-капитан Девьо, — запалете фенерите. Спускаме се долу. Колинс, идвате с нас. Господин Дън, господин Браун — вие също.

— Да, сър — отговориха в хор калафатникът и неговият помощник.

Хенри Колинс, вторият лоцман, попита:

— Без оръжия ли, капитане? Искате да се спуснем долу без оръжия?

— Вземете ножовете си — каза Фицджеймс. — Аз имам ето това. — Той вдигна еднозарядния си пистолет. — Вървете зад мен. Лейтенант Левеконт скоро ще ни последва с въоръжен отряд и ще донесе допълнителни оръжия. Докторе, вие също се дръжте близо до мен.

Гудсър кимна безмълвно. Той намъкваше своя — или нечий чужд — шинел и не можеше да уцели с ръката си ръкава като някое малко дете.

Фицджеймс — без ръкавици и облечен само с една протрита куртка над ризата си — взе един фенер от Девьо и бързо се спусна по трапа. Някъде отдолу се разнесе поредица от ужасни трясъци, сякаш някой трошеше греди или дървените прегради на стени. Вече не се чуваха писъци.

Гудсър си спомни нареждането на капитана да се придържа близо до него и непохватно се спусна по трапа долу в мрака подир двамата мъже, като забрави да вземе фенер. Браун и Дън тропаха зад гърба му, а ругаещият Колинс беше най-отзад.

Третата палуба се намираше само на седем фута под жилищната, но изглеждаше така, сякаш е друг свят. Гудсър почти никога не слизаше тук. Фицджеймс и първият му помощник се бяха поотдалечили от трапа и сега стояха, осветявайки с фенерите си наоколо. Лекарят осъзна, че температурата тук долу сигурно е с четирийсет градуса по-ниска от тази на жилищната палуба, където те ядяха и спяха — а средната температура на жилищната палуба в последно време беше под нулата.

Трясъците бяха престанали. Фицджеймс нареди на Колинс да спре да ругае и петимата мъже безмълвно наобиколиха люка, водещ към трюма. Всички освен Гудсър бяха взели със себе си фенери и сега светеха надолу, макар че бледите лъчи проникваха само на няколко фута в мъгливия, мразовит въздух. Парата от дъха на мъжете блестеше пред тях като златиста украса. Шумът от бързите стъпки на жилищната палуба достигаше до тях сякаш от цели мили разстояние.