Дан Симънс - Ужас

— Даунинг! — извика Фицджеймс на високия домакин, който се опитваше да гаси пламъците с горящото си одеяло.

Даунинг захвърли одеялото си, преметна единствената останала ръка на Колинс през рамото си и каза:

— След вас, господин Гудсър.

Гудсър започна да се изкачва по трапа, но дузина мъже с ведра се опитваха да се спуснат надолу сред дима.

— Направете път! — изкрещя Гудсър. — Качваме ранен.

Ботушите и коленете на мъжете се отдръпнаха назад.

Докато Даунинг мъкнеше изгубилия съзнание Колинс по почти вертикалния трап, Гудсър огледа жилищната палуба. Моряците се бяха скупчили около него и го гледаха. Лекарят осъзна, че сигурно и самият той сега прилича на ранен — ръцете, дрехите и лицето му бяха в кръв след сблъсъка му със стълба, а и бяха покрити със сажди.

— В лазарета — нареди Гудсър, когато Даунинг се качи горе с обгорения и осакатен мъж в ръцете си. На домакина му се наложи да се обърне настрани, за да пренесе Колинс по тесния коридор. Зад гърба на Гудсър част от моряците се наредиха във верига и започнаха да предават надолу по трапа кофите, пълни със сняг, докато останалите изсипваха сняг върху нагорещените, димящи дъски на палубата около печката и носовия люк. Гудсър беше насяно, че ако огънят се прехвърли на жилищната палуба, с кораба е свършено.

Хенри Лойд излезе от лазарета с бледо лице и ококорени очи.

— Приготвени ли са инструментите ми? — попита рязко Гудсър.

— Да, сър.

— Хирургическият трион?

— Да.

— Добре.

Даунинг положи безчувственото тяло на Колинс върху операционната маса насред лазарета.

— Благодаря, господин Даунинг — каза Гудсър. — Ще бъдете ли така добър да извикате още един или двама моряци и да помогнете на останалите болни да се преместят някъде из каютите? Всяко свободно легло ще свърши работа.

— Да, докторе.

— Лойд, намерете господин Уол и кажете на готвача и помощника му, че ни трябва колкото се може повече гореща вода. Но първо усилете максимално огъня на маслените лампи. После се върнете тук — ще се нуждая от помощта ви и от фенер.

През следващия час доктор Хари Д. С. Гудсър беше толкова зает, че ако лазаретът се беше подпалил, той нямаше да забележи пожара, а само щеше да се зарадва на допълнителния източник на светлина.

Той съблече Колинс до кръста — на студа от откритите рани започна да се вдига пара — и първо ги заля с тиган гореща вода, за да ги промие колкото се може по-добре; не за дезинфекция, а за да може да види колко са дълбоки. След като реши, че сами по себе си раните от ноктите не представляват непосредствена заплаха за живота, се зае с раменете, врата и лицето на втория лоцман.

Ръката беше откъсната чисто — все едно е отсечена с един удар на огромна гилотина. Свикнал да си има работа с наранявания и ужасни разкъсвания, Гудсър разглеждаше раната с нещо като възхищение, ако не и благоговение.

Колинс едва не беше умрял от загуба на кръв, но обхваналият го огън беше обгорил и отчасти затворил раната на рамото. Това беше спасило живота му. Засега.

Гудсър видя костта на лопатката — блестяща бяла изпъкналост, — но от раменната кост нямаше парченце, което да трябва да се отрязва. С помощта на Лойд, държащ фенера с треперещата си ръка и от време на време притискащ пръст където му посочеше лекарят — най-често върху някоя бликаща артерия, — Гудсър завърза здраво скъсаните вени и артерии. Той винаги се беше справял добре с операции от този род — пръстите му сякаш вършеха всичко сами.

Колкото и да беше невероятно, в раната, изглежда, нямаше късчета плат или чужди тела. По такъв начин вероятността за смъртоносно отравяне на кръвта намаляваше, макар и да не се изключваше напълно. Гудсър проми раната с гореща вода от втория и последен тиган, който му донесе Даунинг, после отряза висящите парчета кожа и месо и сложи шевове където беше възможно. За щастие около раната имаше достатъчно големи късове кожа, за да успее да я покрие с тях и да ги пришие с едър бод.

Колинс изстена и се размърда.

Гудсър заработи колкото можеше по-бързо, за да успее да завърши най-тежката част от операцията, преди мъжът да дойде в съзнание.

Съдраната дясна половина на лицето висеше на рамото на Колинс като свалена карнавална маска. Гудсър неволно си спомни за множеството аутопсии, по време на които беше разрязвал кожата и мускулите на лицето и ги беше разстилал върху черепа като мокри парцали.

Той нареди на Лойд да вдигне дългото парче лицева кожа колкото се може по-нагоре и да го притисне възможно най-силно — помощникът му отстъпи няколко крачки, за да повърне на пода, но веднага се върна, бършейки лепкавите си пръсти във вълнената си жилетка — след което Гудсър бързо приши съдраната част от лицето към стърчащите под линията на оредяващата коса разкъсани кожа и месо.