Дан Симънс - Ужас

А може би си спомних „Илиада“, защото, когато някой се приближи до лагера „Ужас“ през нощта — а всички отряди с шейни, които идваха в лагера от КНВ „Ужас“, пристигаха на третия ден, след падането на мрака, — първото нещо, което му прави впечатление, е броят на лагерните огньове. Тук, разбира се, няма дърва за горене с изключение на няколкото дъбови дъски, донесени от разрушения „Еребус“ именно с тази цел, но през последния месец бяха пренесени всички останали торби с въглища от двата кораба, и когато за пръв път видях лагера „Ужас“, на брега имаше множество подхранвани с въглища огньове. Някои горяха в кръгли огнища, направени от камъни, а други в четирите високи мангала, оцелели след карнавалния пожар.

Резултатът беше пламъци и светлина, допълвани от някоя случайна факла или фенер.

След като прекарах в лагера „Ужас“ няколко дни, аз реших, че мястото напомня повече на пиратски бивак, отколкото на лагера на Ахил, Одисей, Агамемнон и останалите Омирови герои. Дрехите на хората са парцаливи, оръфани, кърпени много пъти. Повечето са болни или куцат, или и двете. Обраслите им с гъсти бради лица са бледи. Очите им са хлътнали дълбоко.

Те ходят наоколо наперено или клатушкайки се, с морските си ножове, полюляващи се в дрънчащи кании, направени от срязаните ножници на щикове и втъкнати в закопчани над връхните им дрехи груби колани. Това беше идея на капитан Крозиър, както и идеята за очилата от телена мрежа, носени от хората в слънчевите дни, за да се предпазят от снежна слепота. Общото впечатление е за шайка главорези.

И повечето от тях проявяват симптоми на скорбут.

Доста съм зает в палатката на лазарета. Отрядите с шейните положиха допълнителни усилия, за да докарат по леда и през страховитите тороси дузина койки (плюс още две за капитанските палатки), но в настоящия момент аз имам двайсет души в лазарета, затова осем човека лежат на носилки от одеяла, поставени направо на студената земя. Три маслени лампи ни осигуряват светлина през дългите нощи.

Повечето от мъжете, които спят в лазарета, са повалени от скорбут, но не всичките. Сержант Хедър отново беше поверен на моите грижи, в комплект със златната лира, завинтена в черепа му на мястото на костта, която чудовището беше отнесло заедно с част от мозъка му. Месеци наред морските пехотинци се грижеха за Хедър и смятаха да продължат да се грижат за него и в лагера — сержантът беше транспортиран тук на негова собствена малка шейна, изработена от господин Хъни, — но вероятно студът по време на тридневния преход по замръзналото море му беше донесъл пневмония. Този път не очаквам, че сержантът от морската пехота, който беше наистина смущаващо чудо на издръжливостта, ще живее още дълго.

Тук се намира и Дейвид Лийс, когото останалите от екипажа наричат Дейви. Състоянието на кататония, в което е изпаднал, не се е променило от месеци, но след прехода тази седмица — мъжът пристигна в лагера с моя отряд — той е неспособен да задържи в стомаха си и най-малкото количество каша или вода. Днес е неделя. Мисля, че Лийс няма да доживее до сряда.

Заради ужасното напрягане при тегленето на шейните, натоварени с лодките и огромното количество имущество от кораба — през торосите, които аз изкачвах с усилие дори когато не бях впрегнат в хамута, — се наложи да се занимавам с обичайните натъртвания и счупвания. Сред тях беше и едно сериозно счупване на ръката на моряк Бил Шанкс. След като наместих костите, аз го оставих в лазарета, страхувайки се да не получи отравяне на кръвта. (Плътта и кожата му бяха пробити на две места от остри парчета кост.)

Но главният убиец, който се крие в тази палатка, си остава скорбутът.

Господин Хор, личният стюард на капитан Фицджеймс, може би ще бъде първият умрял от него. Твърде много дни той не идва в съзнание. Също както Лийс и Хедър, и той трябваше да бъде влачен на шейна през двайсет и петте мили, разделящи обречения ни кораб от лагера „Ужас“.

Едмънд Хор е ранен, но типичен пример за развитието на тази болест. Стюардът на капитана е млад човек — след по-малко от две седмици, на 9 май, ще навърши двайсет и седем години. Ако оцелее дотогава.

За стюард Хор е доста едър мъж — висок е шест фута, и по всички признаци според главния лекар Стенли и мен самия беше в добро здраве при отплаването на експедицията. Той изпълняваше бързо, ловко и енергично задълженията си, отличавайки се с необичайна атлетичност за стюард. По време на състезанията по тичане и теглене на шейни, организирани често на леда край остров Бичи през зимата на 1845/46 година, Хор често побеждаваше и беше лидер в различните си отбори.